НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Екзалтиран, настръхнал, назидателен и заплашителен, Бойко Борисов днес направи опит да отмести прожектора от себе си и да го насочи към неизвестно бъдеще и още по-неизвестно Велико народно събрание.

В своето обръщение премиерът слънце обвини всички : юмрука на президента, гласа на протестиращите и опозицията, обвини ретроградния Меркурий, земя и небо, но себе си - не. Нито веднъж за нищо. До каквото се е докоснал той, всичко е станало на злато.

Нито веднъж менторският му и обиден тон не трепна и не поиска извинение. За него няма недоволство срещу несвършващото му авторитарно управление, а метеж, барикади, бесилки и вериги срещу извънземните, които дерибействат в България.

Като предлага Велико народно събрание, Бойко Борисов се опитва да изрита топката извън игрището на личната му оставка, отговорност и възмездие и се заиграва с идеи и време, главно с време.

Щял да подаде оставка той, а не правителството му, когато Парламентът вземе решение за свикване на Велико народно събрание. Колко удобно и хитро и колко обтекаемо. Ама Великото народно събрание може и никога да не стане, а той вече винаги ще казва:"Аз предложих, аз мислех за бъдещето, ама те..."

Очаквам след някой друг ден този гений на парламентаризма да предложи Велико народно събрание за конституция на Марс.

Така наречените от премиера "отговорни решения" не са нищо друго освен политическа димка и опит да се напазарува време за още далавери.

Оставка и възмездие! После всичко останало.

P. S. А това разминаване между изображение и звук по време на обръщението е най-голямата и тъжна метафора.

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...