НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Екзалтиран, настръхнал, назидателен и заплашителен, Бойко Борисов днес направи опит да отмести прожектора от себе си и да го насочи към неизвестно бъдеще и още по-неизвестно Велико народно събрание.

В своето обръщение премиерът слънце обвини всички : юмрука на президента, гласа на протестиращите и опозицията, обвини ретроградния Меркурий, земя и небо, но себе си - не. Нито веднъж за нищо. До каквото се е докоснал той, всичко е станало на злато.

Нито веднъж менторският му и обиден тон не трепна и не поиска извинение. За него няма недоволство срещу несвършващото му авторитарно управление, а метеж, барикади, бесилки и вериги срещу извънземните, които дерибействат в България.

Като предлага Велико народно събрание, Бойко Борисов се опитва да изрита топката извън игрището на личната му оставка, отговорност и възмездие и се заиграва с идеи и време, главно с време.

Щял да подаде оставка той, а не правителството му, когато Парламентът вземе решение за свикване на Велико народно събрание. Колко удобно и хитро и колко обтекаемо. Ама Великото народно събрание може и никога да не стане, а той вече винаги ще казва:"Аз предложих, аз мислех за бъдещето, ама те..."

Очаквам след някой друг ден този гений на парламентаризма да предложи Велико народно събрание за конституция на Марс.

Така наречените от премиера "отговорни решения" не са нищо друго освен политическа димка и опит да се напазарува време за още далавери.

Оставка и възмездие! После всичко останало.

P. S. А това разминаване между изображение и звук по време на обръщението е най-голямата и тъжна метафора.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 94 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател