НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"
И понеже, сблъсквайки се с арогантната груба сила на властта, мнозина приятели и познати, даже и редица млади хора са унили...
И защото върви отрезвяващо осъзнаване, че играта на демокрация у нас свърши и след 2 септември вече е кристално ясно, че властта винаги ще е готова на репресии, бой, издевателства, поругаване на личната чест и достойнство на протестиращите срещу нея...
Все пак искам да вдъхна вяра - най-вече у младите - не унивайте!
Това е вашият безценен опит!
Властта запрати срещу вас своята ръкавица, тя е желязна, с палки и боксове. Но у нас вече е така. Започват следващите 30 години. Цикълът на Историята се завъртя.
Поемете смело и яростно тази ръкавица!
Ние, вашите родители, не разчистихме - заради липса на лидери, заради прекаленото много соц вътре във всеки от нас, заради политическата ни неопитност, заради прекомерните илюзии и заблуди - остатъците от тоталитаризма, така че след 30 години се оказахме, по-скоро - оказахте се в лапите на арогантен, жесток, корумпиран, некомпетентен, невъзпитан, необразован, провинциален, моноезичен, илитератен, циничен, опростачен авторитаризъм.
Но вие, младите хора - не унивайте!
Не правете нови грешки, не повтаряйте нашите стари грешки!
Продължете борбата! Повярвайте ми - главното в борбата невинаги е победата, главното в борбата винаги е борбата! В тази борба човек е изправен, горд, рискуващ, смел. Той е такъв с всичкото онова, което на нас ни липсваше в пълната степен - имахме по-малко от всичко, но нямахме достатъчно от всичко.
Ние смятахме, че демокрацията е правила и норми, че в нея има понятия като оставка, поемане на вина, разбиране, че си запушил развитието на обществото и затова, дори да имаш формалното право да продължиш да управляваш, ти нямаш моралното право да го правиш.
Затова наивно вярвахме, ние - остарелите наивници, остарелите с наивността си ваши родители, че борбата е еднократен акт - излизаш на политическото татами и побеждаваш, защото си по-силен, по-прав, по-истински, по-знаещ и по-можещ. Така е, но ако срещу теб има морален, честен, почтен, нравствен, отговорен противник. Но когато срещу теб е озверяла върхушка, вцепила се с нокти и зъби във властта, презираща ценностите и нямаща никакви скрупули да лъже, да удря в гръб, да прибягва до низост, да издевателства над здрави разум, тогава борбата е дълъг процес, изискващ сериозни и продължителни усилия.
Затова, моля ви, вие, младите хора, не унивайте! 2 септември не приключи с бърза и безусловна победа над Злото, но Доброто е с един 2 септември по-близо до победата над Злото.
Протестът, изпълнен с такава свежа и млада виталност, с такава искрена и искряща пасионарност, може с пълно право да каже след 2 септември:
- Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!
