НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

На път за протеста – Великото народно въстание 3, минаваме през Борисовата градина. Навсякъде около нас е Великото заесеняване. Шарена шума, паяжини, слънчеви зайчета, мекота.

Майки бутат в колички любовта си.

Един здравеняк играе с кучето си хокей на поляната и жълтата топка в устата на кучето е като парче слънце.

В подлеза до старата телевизионна кула саксофонист свири „My Way“ на Франк Синатра. И колелетата, които фучат край него, правят песента още по-бавна.

На изхода на подлеза димят конски екскременти – конната полиция е минала за всеки случай и тук – да се знае, че има есен, но има и полиция и коне.

Езерото с лилиите е още по-кръгло и тъмнозелено.

А на края на парка, на върха на надуваемия детски замък се плези голям клоун с червен нос и червена вратовръзка.

Гузно ми е и ме е срам от мислите ми, но си мисля точно това: Тези хора защо са тук? Защо не са на протестите?

След това минаваме Орлов мост и влизаме в друга държава – държавата на Великото народно въстание.

Чуват се вувузели, пищят свирки и някъде в дъното на погледа ми и в дъното на „Цар Освободител“ нещо глъхне и се вее. От Орлов мост още чувам как нещо се вее. Есента вее знамена.

На протеста има момиче, което държи кучето си на ръце като бебе. Каква Мадона само!

Има дете, седнало с плакат на бордюра.

Има и мои приятели – професор, режисьор, треньор по футбол. И непознати – много непознати.

Пред най-важния прозорец на Министерския съвет е спуснато българското знаме – нали е празник на Независимостта. Мисля си, че знамето само закрива прозореца на великия премиер и така му пречи да вижда реалността.

Има и сергия за звуци – каква красива сергия с музикални инструменти за гняв има насред площада!

От трибуната говорят много хора. Почти не ги чувам. След толкова дни и приказки думите ми се сливат. Разбирам само, че сега има и чужденци, депутати в Европейския парламент.

В ушите и ума ми обаче остават няколко изречения, почти изплакани от трибуната: „На гроба на Вазов, който е до църквата „Света София“, винаги е светело кандило. От пет години кандилото не свети. Не свети кандилото на гроба на Вазов, защото кметицата Фандъкова не знаела кой трябва да плаща тока.“

Това чувам от трибуната и нищо повече не искам да чуя.

Всичко ми е все едно, щом няма кой да плати тока за кандилото на Вазов.

Великото народно въстание продължава. И Великото заесеняване също. Защото Есента е велика и красива.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Днешните публични фигури не могат да си пишат сами речите и книгите. А има и доказателства, че не могат и да ги четат дори.”

Гор Видал, американски писател, роден на 3 октомври преди 98 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?