НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Баща ми беше полицай, полковник. Началник на полицията в Ловеч. Живял съм в такъв блок, пораснал съм с деца на полицаи. Те са били моите хора.

И точно затова страшно ме е яд и едва се побирам в кожата си, като гледам как разни божествени политици тикат тези хора напред. Как се крият зад гърба им и искат да останат на сянка.

Политическият разговор с протестиращите не се води от властта, а от полицията. Получава се нещо като разговор между пазители на реда и нарушители на реда. Колко удобно, нали? А политиците ги няма на улицата - те са на Олимп.

Само и само да опазят оцапаните си с кал лица от още кал, тези властови и партийни хитреци карат някакви явно смутени хора с пагони да вършат тяхната работа. И се явяват полицаи и полицайки от третия ешалон, тълкуват Конституцията, мрънкат за ред и законност и преглъщат, и се червеят, и едва издържат на срама.

Има обаче и нещо друго - немалка част от полицаите се престарават, ритат, бият, газят и закон, и морал. Натягат се, гледат началниците им да ги забележат.

И усещам как още малко, и хората ще ги намразят окончателно и как гневът ще се излее върху главите им.

Искам да им кажа на полицаите - внимавайте какво правите, внимавайте в картинката, защото денонощието има и други часове, освен четири часа сутринта. И началниците винаги ще се сменят. Това им го казвам аз - едно момче, израснало с полицаи.

Когато сутрин баща ми тръгваше за работа, пред входа на блока го чакаха поне десетина души - оплакват му се, жалват му се, искат помощ. И той слушаше и помагаше.

Полицията е най-вече за това - да помага, не да маха палаткови лагери. Махнеш ли палатков лагер, той пак се появява - това е закон.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.