Българските интелектуалци! Най-после! И те! Умни и красиви.

Ала народният певец сяда на трикрако столче насред триъгълника пред Президентството, опва струни и проплаква:

Късно е, либе, за китка!

И наистина, не е ли малко позакъсняло това повсеместно свободолюбие, този внезапен нагон "в редовете на борбата да си найдеш и ти гробът"?

Толкова грандиозно „дисидентско” движение, че дори свободната от чалга зона „Площад Славейков” намира за невъзможно да не го отрази.

Обаче, който хваща гората на 6 и 7 септември, не рискува ли да слезе от Балкана на 11-ти. И да недоумява защо камерите се чудят какво да снимат. Ами много просто - запечатали са вече историческия момент: на 9 властта се е сменила не само без партизаните, но и без те да разберат..

Днешните партизани обаче знаят – Герб вече е паднал (освен в илюзиите на самите гербери). И списъкът с „активните борци” набъбва. И ще продължава. Някои се качват на влака с леко мрънкане – дали за извинение, че са позакъснели. Като си помисли човек, че някои ще висят и по стъпенките на последния вагон, свят да ти се завие. А може би има и недоволни, че не са поканени да са сред организаторите на вълненията. Дали не се чувстват изоставени да организират мъртвото вълнение в Черно море. Сигурно съжаляват, че на мястото на триото няма октет, а може би и гарнизонната духова музика, единственото нещо останало от българската армия. Но нейсе!

Отровното трио, разбира се, не са Светата Троица, трио от виола да гамба, дудук и тъпан не са най-удачната комбинация, но те трябва много да внимават да не се превърнат в един момент в шведска тройка. Ще станем за резил.

Не знам кой и защо обяви, че протестът не трябва да се яхва, но това изигра лоша шега. Разбира се, идеята може би е била благородна: да не се позволява на гърба на протеста да се метне я някоя поналяла бутове политическа амазонка, я някой Крали Марко Тотев, за когото от „Черни връх” по-високо нема. Както вече имах възможност да пиша, един кон не се ли обязди навреме, може скоро да ни накара да увесим ченета: „Я, утече коня в ряката!” Стига вече протестиращите са откривали и закривали ежедневните си бунтове с песента:

„Вятър ечи, Балкан стене,

БЕЗ юнак на коня!”

Така или иначе протестът чака своя ездач!

Може би вече е късно, но крайно наложително е да се излъчи инициативен комитет, достатъчно авторитетен, и да се поиска международна медицинска експертиза от светила (по възможност извън Европейския съюз)за физическото, и най-вече за психическото здраве (разстройство) на лицето Бойко Методиев Борисов от гр. Банкя, понастоящем живущ в Бояна в собствения склад за златни кюлчета и европейска валута.

Мотивите: лицето се изживява ту като председател на политическа партия, ту като благодетел на цял народ, ту като строител на магистрали, а в последно време и като кулинарен продукт (добре сготвен, по собствените му думи).

И да се иска заключение дали лицето е в състояние, наред с карането на джип по магистралите и междуселските пътища на България, по съвместителство да е и на волана на държавата, извън съображението, че книжката му за второто е взета по втория начин, а вече е и с изтекъл срок. Нещо което той не желае или не може да проумее.

 

Кирил Кадийски,

писател

Кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,

лауреат на наградата Макс Жакоб,

член-кореспондент на академия Маларме,

почетен гражданин на Монмартърската република,

бивш директор на Българския културен институт, Париж.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.