НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Усещам как само след дни отново ще изгрее образът на Спасителя в НОЩ-та. И той ще е с генералска звезда на пагона отново. И както преди десетина месеца ще е суров, но справедлив. Защото ни беше казал: „Яко ще се мре“, но ние не му повярвахме и живяхме още едно лято.

А Мангъров – о, той трябва да бъде сатанизиран. И затова днес най-тиражният НОЩ-ен вестник го нарече „маниак“, „касапин“ и „пумпал“. Мангъров трябва да бъде разпнат на Ковид кръста като един от разбойниците, неповярвали в НОЩ-ния спасител.

Дами и господа, върви невиждана по наглостта си операция за измъкване от отговорност на Властта и пускане на димни завеси от всякакъв вид.

Нали знаете, че октоподът, когато го притиснат и почувства опасност за себе си, пуска мастилена течност във водата и се надява да изчезне в тази мъгла.

Така е и сега с коронавируса. Тези, които се провалиха, искат да провалят усилията ни да бъдем достойни и честни хора, които гледат с очите си, мислят с главите си и назовават нещата с истинските им имена.

И затова ще кажа – тези години са изгубени години за образованието, за икономиката, за културата, за психиката ни и най-вече за морала. Мастилената течност на октопода разми всички граници.

И искам да кажа още:

Тези години ни връщат назад като общество и като демокрация.

Тези години ни правят плахи, беззащитни и зависими – правят ни пластилин. Не глина и дух, а пластилин. Това ставаме.

Тези години са години на лъжи, на безмерно забогатяване и на пълно отсъствие на световни лидери. В мастилената мъгла обаче палячовците не личат толкова.

Тези години са години на Великите Географски Неоткрития. Каквото е било открито, сега го закриваме. И като закрием всичко, а това вече го правим, тогава ще дойде Спасителят в НОЩ-та и ще накаже и Мангъров, и опозицията, и Отровното трио, и протестиращите, ще накаже неверниците в Бог Ковид.

И ще грее звездата му от пагона и екрана, и над България ще се възцари вечна карантина и тишина.

И в света ще е същото.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, роден на 6 март преди 99 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.