НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Някои ще кажат, че точно сега не му е времето, че друг възел трябва да бъде разсечен, но аз искам с болка да отбележа и да подчертая с черен молив:

Мафия има не само в политиката, в държавното управление, в икономиката, в телевизиите, в болниците и в образованието - мафия има и в културата.

Тежка културна мафия, която подмени естетическите критерии с угодничество, мода и конюнктура. Малцината новопосочени избраници в областта на литературата, театъра, музиката и останалите сфери на изкуството от няколко десетилетия са вечно правилни и вечно поклонени на властта.

Творческите съюзи се управляват от партийнопослушни хора, чиято главна цел е да се облагодетелстват лично и да чакат нови бонуси.

Живеем в застой и блато, в които само две-три издателства и само няколко имена имат право на книжарници, реклами, фойерверки, подиуми и ефири. Нищо друго не съществува.

Но да сте чули гласовете на тези олимпийци сега? Аз лично не ги чувам. И не съм изненадан.

Макар някои да твърдят, че чуват мълчанието им.

Може и да не му е точно сега времето да се говори за мафия в културата, но такава има и тя е не по-малко опасна.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си