МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Изгледах де що се появи като видео или репортаж от днешната спешна конференция на ГЕРБ. Неизменно има едно абсолютно еднакво неудобство у тези, дето ги спират журналисти да ги питат кои са, от кой град идват или към коя структура на партията принадлежат. Озъртат се като патета, обръщат гръб и мънкат някакви общи неща, изсулват се класически. Типажът е един и същ - слънчеви очила, диагоналки, фанелки, кореми, загорели ръце, къси панталони... Някои клети хорица от чудене какво да кажат, се впускат да обясняват, че са доволни от управлението.

Като ги питат от кое по-точно са доволни, казват "работими...". Значи достатъчно им е просто нещо там да работят, да има къде да си сложат строителната машина - нещо, което не би трябвало да е отличаваща характеристика за едно управление днес, а негова подразбираща се като основна задача. Тези хорица не знаят колко пари от проекти, в които точно такива като тях трябваше да са заети, бяха натъпкани по чекмеджетата и джобовете. Не знаят колко помощи и грантове трябваше да стигнат до такива като тях, но стигнаха до такива, които са над тях, именно за да са НАД тях. Клета сбирщина на каквото и както може, за да се спасяват редиците. Глупост след глупост, наглост след наглост. И най-красноречивото - бой над журналисти! Активистки, дето едно време щяха да да председателки на училищни комитети на комсомола, застават с телата си за бранят момчета с татуировки, но не пускат журналисти, защото нямат бадж... Бадж... ШуроБАДЖанащина.

Какво е отношението в една страна към журналистите е показателно за много неща. Така показателни са също отношението към слабите, към болните, към децата, към жените, към насилието, към старите хора. Достатъчно е само да си ги припомним и ще установим, че сме толкова далеч от някакви човешки ценности и съвременност, колкото никога не сме били.

Журналистиката не е инфлуенсърство - тя е коректив. Да биеш по коректива означава, че искаш да го няма. И да наложиш свой. Нещо, което тези безобразници правят отдавна и вече напълно необезспокоявано го и демонстрират. Когато няма коректив за нищо, идва диктатурата със своя си коректив и репресивен апарат. Той, както е известно, работи отдавна - знаем какво става в NOVA, в какво се превърна "24 часа", как са свободите в БНТ, какви са задкулисните игри в БНР... Знаем, че всички онези "почистените", с "опразнените столчета", са сега с телефоните си на площада, по събитията, по пресконференциите, за които, видиш ли, нямат бадж...

Като журналисти сме длъжни да спрем това сега! Да се защитим като професионалисти и хора, които си обичат работата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

130 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев