НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Някога Човекът с борсалиното въведе у нас стил при който се говореха и смесваха истини, полуистини и откровени неистини, като това се правеше смело и на едро, с апломб и нарцисизъм. Важното бе, че говорещият вярваше в това, което говореше. И Човекът с борсалиното (макар вече без борсалино) постепенно заживя в реалността на своите представи, като накрая започна дори да ни кара и нас да живеем по законите и каноните на тази негова въображаема реалност.

Човекът с каскета реши да не открива Америка и прие едно към едно същия стил – постоянно по телевизията, непрекъснато започване на грандиозни дела, чийто край нито е виден, нито възможен.

Той, бедният, не разбира, че това сме го минавали вече и затова няма да се купим отново на един и същи откровено популистки и prопагандно самохвален, търчи-лъжи стил… Трябва да измисли нещо по-грандиозно от - както точно ми подсказа мой ФБ-приятел - главносекретарският стил от началото на „нулевите“ (сиреч на 2000 плюс) години, нещо по-адекватно, хващащо дикиш в началото на двадесетте (2020 плюс) години на 21-и век.

По-горе споменах за откриването на Америка. Америка трудно може да бъде открита отново, но Америка ни открива нови подходи в демагогията и ни показва нови върхове на безогледния популизъм. Така, както лъже черният лебед с оранжевия перчем, никой нито е лъгал, нито дори си е помислял да лъже.

Тръмп минава всички предели, лъже и маже с размах, присъщ само на лидер, с извинение, на една суперсила в суперкриза. Но новото не е само в количеството на лъжите на Тръмп. Новото е в тяхното качество, по-скоро в тяхното злокачество.

Доскоро, както у нас от Човека с борсалиното, можеше да се лъже и маже смело и на едро, но бе абсолютно задължително и много важно лъжещият и мажещият да вярва в онова, което говори. При Тръмп това вече не е така. Вече не е нужно да вярваш в това, което лъжеш и мажеш. Просто лъжеш и мажеш и, както казваше Мечо Пух, колкото повече, толкова повече! Лъжеш и мажеш безогледно и безсъвестно…

Това ще бъде несъмнено главният принос на Тръмп, тръмпизма и търмапанарите в световната, континенталната, регионалната и националната политика!

След Тръмп ще се нароят вредом негови мутации и метастази, които не просто и не само ще лъжат и мажат смело и на едро, но и няма да си правят изобщо труда да вярват, в това, което лъжат и мажат.

Така че ако Човекът с борсалиното може само да съжалява, че си отива от политиката точно днес, в днешното, сегашно – за Него – свършващо се време, то Човекът с каскета трябва час по-скоро да усвоява максимално бързо и безкрайно ефективно новия опит. Този нов опит ще отвори пред Него сияйни висоти на активността и промиването на мозъците на населението в Отечеството ни любезно!

В края на краищата, нашето население е като в онази песен за Тодора, дето е полегнала за всички, които я пожелали.

Така че населението ни е налице, на ход са всички, които биха я пожелали. А най-отпреде е Той, Човекът с каскета. Набрал е инерция и ги води с една обиколка.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...