НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

 

Томислав Дончев: "Надяваме се протестите да родят водач."

 

Тези от тази власт само така могат да мислят - вертикално, йерархично, централизирано, водачески.

Наредили са се като пионки зад водача, зад началника, зад командира, зад алфа мъжкаря - от когото зависи всичко и зависят всички...

Те не си дават сметка, че този стаден модел е изчерпан.

На площадите е отрицанието на подобно структуриране, при което всичко зависи от Его-то, нарцисизма, комплексите и дефицитите на Водача.

На Водача, за когото хората са клавиши и бутони за ръчно или дистанционно управление, взаимозаменими матрьошки, предани лично Нему послушковци, бушони и предпазни клапи.

Днес централизацията се заменя с децентрализация, командоренето - с координация, марионетките с пулове от способни специалисти за конкретните проекти и задачи.

Днес йерархиите отстъпват на мрежите.

Йерархиите се спояват от волята на Водача, Боса, Дучето, Фюрера, Капо ди тути капи, Господаря, Повелителя.

Мрежите се спояват от различни мисии, каузи, идеи, принципи, стратегии, ценности, идентичности.

Ето защо на площадите са звена, извадки, клъстъри, части от различни мрежи. Те са хоризонтални, не ресурсно базирани, а целево ориентирани. Те са представителни извадки от различни слоеве и прослойки, професионални и възрастови групи.

Всички те се задъхват от гнета на режима БДПГ (ББ, АД, ДП, ИГ).

Всичките те са изразители на различни политически визии, но на еднакво осъзнаване, че този режим е обречен, лош за България, прояден от анахронизъм и обръгнал на реакционерство.

Всички те по различен начин изразяват волята и воплите на губещите от този режим, а това са 80-85% от българските граждани..

Всички те се ехото, отражението на жизнено важната необходимост от Промяна.

Както каза един журналист, този режим е опротивял на България.

Този режим може и да има властови, силов, финансов и медиен ресурс да продължи да задушава страната, но така или иначе, дните му са преброени.

Когато този режим падне под тежестта на своята прогнилост и изчерпаност, ще започне политическата конкуренция и общественото сътрудничество на различните мрежи. Всяка от тези мрежи ще роди своите Лидери. Лидери, а не Водачи.

И това ще стане. Даже по-скоро, отколкото повечето от нас се надяват.

За всичко си има свое време.

Сега е времето на падането на режима. И това падане е въпрос на време.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков