НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Когато през лятото анализирах все така ежедневно ковид-епидемията и дори си позволявах да споря с математика Витанов (а по принцип с по-добри от мен математици не споря), прогнозирайки неизбежната бурна ескалация на вируса, аз бях написал и нещо такова:

Каквото и да правят упраляващите, накрая цената се плаща от обикновените хора.

Даже бях дал един шокиращ и провокиращ пример.

Милиони германци в неистова екзалтация (вижте филмите на Лени Рифенщал) в средата на 30-те години на миналия век вървят след Хитлер, скандират името му, изпадат в транс от речите му, сляпо вярват в безумните му идеи, дерят си гърлата със Зиг Хайл!, маршируват като зомбита с вдигната дясна ръка из площадите!

Само след няколко години мъжете от тези площади измираха от глад и студ, избиваха ги като бесни псета във и около Сталинград - със стотици хиляди (най-малко).

А жените от тези площади? След само още няколко години те бяха зверски и многократно изнасилвани - отново със стотици хиляди (най-малко) от Червената армия, превземаща неумолимо едно германско населено място след друго в победоносния си марш към Берлин.

Да, за всички идиотии на властта после плащат обикновените хора – скъпо и прескъпо.

Сега времето е друго и дума не може да става за преки аналогии. Но!

Но тези седмици дойде часът на разплатата и за нашия народ. Сега народът ни плаща скъпо и прескъпо за това, че си избра и търпи десет години вече тази слаба, некомпетентна, арогантна, самовлюбена и лишена от всякаква стратегия, от всякаква дългосрочна визия власт.

Цената за всичко, което вършат и вършеят политиците се плаща от обикновените хора.

Е, жалко и тъжно е, тежко и трагично е, но беше неизбежно да започнем да плащаме непосилната цена и нищо няма да ни се размине, нищо няма да ни се спести. Ще има и 5000, и 7000 заразени за денонощие. Ще има и 200, и 300 починали за денонощие.

Не остава нито една кокоша слепота, нито една нарцистична самозабрава на властта без народът да плати за щетите, които те нанасят.

Някога един поет беше казал:

Бездарието е фашизъм!

Днес ако имаше поет, който да надигне глас, за да опише трагедията, която народът ни изживява в разрастващия се хаос и в развихрящата се анархия, той сигурно би казал:

Безхаберието е фашизъм!

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В слушането на музика, четенето на книги и гледането на филми наравно участват както създателите, така и консуматорите. Всеки със своята интелигентност, глупост, тъга, веселие, моментно настроение.“

Рангел Вълчанов, български режисьор, роден на 12 октомври преди 96 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.