НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Не правя абсолютно никакви преки и директни аналогии, не сравнявам великите ни борци за свобода с гражданските ни несъгласия в наши дни - величините не са съизмерими, те са, както казват математиците, от различен порядък, с различна мощност.

Ето защо само си представям как винаги щом развитието се е запушило и обществото е заклещено в безизходица,

в неравната битка между властта и несъгласните с нея,

властта разполага с цялата физическа и финансова мощ, плюс дори тя разполага с монопола върху обществения ред, който монопол й позволява, нищо, че самата тя с корупция, некомпетентност, арогантност и цинизъм, преспокойно и нагло игнорира законите, да ги използва или да ги тълкува в свой собствен, користен властови интерес,

а несъгласните с властта, които имат оскъдните ресурси да се борят с властта, прибягват, освен всичко друго, към методи и действия, които доказват и показват на властта нейната несъстоятелност, нейното безсилие, нейния непукизъм, нейното безсърдечие, нейния нарцисизъм.

Така несъгласните с властта все пак се опитват да й се противопоставят.

Но точно в този исторически момент, продължавам да си представям,

как една значителна част от обществото започва да недоволства, да бърчи нос, да мърмори, да се гнуси от дръзналите да се изправят срещу властта, въпреки очевидната асиметричност в силата между тях и нея!

Направо я чувам тази значителна част от обществото да мрънка еснафски, кошаревски и килифаревски:

- Нехранимайко тоз Василя, още му пяната по устата, решил да буни народа, ще ни подпали градчето, какво толкова не му уйдисват законът и редът в империята!

- А тоз нехранимайко Ристе с такива нехранимайковци като него ще подлъгват младите, ще вършат пакости и безобразия, даже пречат на свободното корабоплаване по Дунава; какво пък все не им се угажда ни законът, ни редът в империята!

- А нехранимайковците Георгия, Панайота, Тодора и други луди глави като тях! Може ли таквоз безобразие, вечно недоволни от закона и реда в империята, все за тях правилата не важат, все те много знаят!

Пак казвам – далеч съм от всякакви преки и директни аналогии, всяко време си има своите битки.

Робите се борят за свобода, независимост и човешки права - все велики, обективни, абсолютни цели и ценности!

А свободните се борят за демокрация, законност и отговорно управление - все спорни, субективни, относителни цели и ценности!

Само искам да кажа, че когато властта е заседнала като кост в гърлото на държавата и на нейното, на държавата, развитие, това неизбежно води до брожение, до бунт, до битка, до борба! А тези неща неизменно пораждат сериозни неудобства за редовия гражданин.

Ако зависеше от редовия гражданин, ние щяхме да сме си и досега част от Османската империя.

Ако зависеше от редовия гражданин, ние щяхме и досега да сме си в развитото социалистическо общество!

Редовият гражданин затова е редови, защото много обича реда, стария ред.

Редовият гражданин ужасно се дразни от идеите за нов ред.

Редовият гражданин се плаши от самата мисъл за нов ред, защото между стария ред и новия ред има период на безредие.

Старият ред се изражда в хаос, а от хаоса се ражда нов ред. Така става развитието.

А развитието е адски неприятно за редовия гражданин. То му нарушава спокойствието, пречи му на кефа, дразни му табиета, предизвиква му навика. Все лоши работи за редовия гражданин.

Понякога някой казва – Футболът не е балет!

Ами и Сражението за Промяната не е балет!

Ако Сражението за промяната се играе по правилата на властта, заседнала като кост в гърлото на държавата и на нейното, на държавата, развитие, винаги ще печели властта!

Промяната на правилата и смяната на властта задължително означават нарушаване на съществуващите правила.

А редовият гражданин просто побеснява, ако види нарушаване на съществуващите правила. Той не може да си даде сметка, че именно тези съществуващи правила са го превърнали в редови гражданин, в подчинен гражданин, в безгласен гражданин, във воден за носа гражданин.

Големите промени се правят от шепа хора, от малцина хора. Развитието щеше да има много здраве, ако разчиташе на мнозинството! Никога мнозинството не е било субектът, двигателят на Промяната! Никога! Мнозинството по своята същност винаги е реакционно, не революционно. То става революционно, когато помирише вкуса на победата – тогава то излиза на площадите и върви след и сред победителите.

Метафорично казано, малцината, шепата са тези, които излизат на Орлов мост за да се борят за Промяната.

Мнозината, мнозинството обикновено излиза на Орлов мост, за да посрещне новия Победител и още по-често – новия Освободител...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Публиката може да те накара да се чувстваш полубог, но когато слезеш от сцената – отново си нормален човек.“

Дейвид Ковърдейл, английски рок певец, роден на 22 септември преди 70 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.