Публикуваме пародията "Жив е все още" заради нейните безспорни художствени стойности. Авторът е студент в чужбина и желае да остане анонимен. Вероятно за да не изкарат някой негов прадядо я фашист, я комунист, който е попречил на днешните управляващи...

 

ЖИВ Е ВСЕ ОЩЕ

 

Жив е той, жив е – шопар с копаня

и цял лоясал лежи и хърка –

правнук достоен на бай ви Ганя,

простак – и с други не мож до сбърка!

 

На една страна евро банкноти,

на друга метнал пищов злодеят

и там, на пода, дамски кюлоти

издайно в мрака едва белеят.

 

Лежи простакът, а под кревата

слънце – кюлчета злато – пече;

раята плаче нейде в полята

и кръвта й вече зорлем тече.

 

Жертви сега сме. Пейте, слугини,

тез сладки песни. Грей кюлче-слънце!

Да са ни яки робски гърбини

и тоя път. Но мълкни, сърце!

 

Тоз, който пипне властта на сгода,

той се не спира... С него вилнеят

плут-патриотин, Шкембе войвода

и му „осанна”  Гърневци  пеят.

 

Сянка му пази курва-стръвница,

магаре (Марков) гъза му ближе,

млада мисирка  - юнашка птица –

и тя се за Бай хуй, тъпака, грижи.

 

И Севдалинка в нова премяна,

нищо че сакът от Черепа тегне,

тихо нагази в тревата в Бояна

и при простака дойде та легне.

 

Ту тенекия ловко му върже,

ту за зелен хайвер ще го прати,

после и пая си лапне бърже,

а той я гледа и вика: Ебати!

 

Кажи ми, Севдо, Черепа де го?

До къде с мойте апапи стигна?

Кажи ми, пък после иди си при него,

Аз искам, Севдо, всичко да му задигна...

 

Но съмна вече. А там, в Бояна,

простакът лежи. Мандата тече.

Но ние се будим: - Долу тирана!

И нашата сабя глави ще сече!

 

2020

------

 

ХАДЖИ ДИМИТЪР

от Христо Ботев

 

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

 

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

 

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по–силно тече!

 

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

 

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

 

Денем му сянка пази орлица,

и вълк му кротко раната ближи;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

 

Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!

 

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат, –

тихо нагазят трева зелена

и при юнакът дойдат, та седнат.

 

Една му с билки раната върже,

друга го пръсне с вода студена,

третя го в уста целуне бърже, –

и той я гледа, – мила, зесмена!

 

"Кажи ми, сестро де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата, –

аз искам, сестро, тук да загина!"

 

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата, –

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата...

 

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече, –

вълкът му ближе лютата рана,

и слънцето пак пече ли – пече!

 

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения".

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.