ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. Преди въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова конституция, Велико народно събрания, "резидента", задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:

- Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;

- Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема - дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет ли, блокадите законни ли били и т.н

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите:

- това той наистина ли го е казал;

- тези пари там истински ли са (имат серийни номера);

- това, което се вижда, истинско злато ли е.

Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел.

Кой има достъп до спалнята на премиера?

Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов, и той да остане неопетнен? Сещам се преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една реплика ("Най-добре е танковете да дойдат") преди 30 години.

Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България (а и пред Европа). Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци - обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия, и т.н...

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента дрона. На снимката бил Борисов, пистолетът бил негов, ама парите били "аранжирани" от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги - можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли - вместо да правиш монолози по какви ли не теми - да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, с две думи, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 143 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...