ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. Преди въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова конституция, Велико народно събрания, "резидента", задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:

- Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;

- Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема - дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет ли, блокадите законни ли били и т.н

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите:

- това той наистина ли го е казал;

- тези пари там истински ли са (имат серийни номера);

- това, което се вижда, истинско злато ли е.

Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел.

Кой има достъп до спалнята на премиера?

Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов, и той да остане неопетнен? Сещам се преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една реплика ("Най-добре е танковете да дойдат") преди 30 години.

Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България (а и пред Европа). Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци - обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия, и т.н...

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента дрона. На снимката бил Борисов, пистолетът бил негов, ама парите били "аранжирани" от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги - можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли - вместо да правиш монолози по какви ли не теми - да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, с две думи, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...