НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Какъв е фундаменталният наш проблем?

Ами фундаменталният ни проблем е следният:

В днешното извънредно сложно, комплексно, многовариантно и динамично време, изпълнено с изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове, премиер на България е човек, чийто интелектуален потенциал и чийто умствен таван са много под нивото, на което трябва да бъдат интелектуалният потенциал и умственият таван на един лидер на нацията в това сложно, комплексно, многовариантно и динамично време и пред лицето на тези изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове.

Казано още по-накратко, днес като държава, общество и граждани, ние живеем в такова време и сме изправени пред такива рискове, които изискват с няколко нива по-мощен интелект и с няколко степени по-силен ум, отколкото са интелектът и умът на управляващия ни вече 10 години първи български политик.

В това време и при тези рискове, метафорично казано, трябва да се играе играта „ГО“ – тя е стратегическа игра от най-висш порядък – при това поне с един порядък по-високо от шахмата и на поне два порядъка по-високо от бриджа. А начело на българския отбор е човек, който умее на прилично ниво да играе бридж белот.

Разбира се, в редица други държави лидерите им не са с мозъка на Айнщайн и сивото вещество на Хокинг, но те са заобиколени от проникновени личности или се опират върху мрежа от think-tank-ове, чиято експертиза, стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране ползват.

А у нас премиерът се опира на кого? На съмнително подготвени политолози и най-вече на агресивни в изявите си наемници – те са му били врагове, писали са книги или са държали филипики срещу него, после са му се продали доста скъпо и са станали негови бойци на словото и перото.

Но защо наемните армии са слезли някога, в късното средновековие от историческата сцена? Ами защото наемникът следва парите и когато му платят повече, той още на бойното поле може да мине в противниковия лагер. А и понеже продава себе си, той воюва така, че да не падне в боя и да може колкото се може по-дълго да продава себе си. Веднъж предател, цял живот предател.

Интелектът и умът на нашия премиер, неговата непълноценна образованост и ниската му обща култура неизбежно и неизменно го карат да опростява нещата, да ги превръща от многомерни в двумерни или едномерни. Той веднага отхвърля сложните причинно-следствени връзки, редуцира многообразието, отсича неразбираемото за него, отрича нюансите, детайлите, светлосенките, пъстротата и свежда всичко до черно-бяло, или-или, това да – това не.

Текат дълбочинни процеси, икономиката ни се крепи на косъм в условията на пандемията, над Българската държава е надвиснал дамоклевият меч на инфлацията и стагнацията, кризата и катастрофата, а той вижда само едно решение – да хвърля на вятъра парите на данъкоплатците, да подкупва и купува цели прослойки, да налива като вода в пясък публични финанси в неефективни дейности, да удължава оставането си на власт с цената на всичко и на всяка цена, сякаш Главният проблем на България е не нейното национално оцеляване в тежките съвременни условия, а неговото лично политическо оцеляване...

Някой ще каже – ама нали това е демокрацията, а той е избран демократично??!!

Но това е и набиращият сила и скорост дефект, дефицит на демокрациите, на Демокрацията:

Проблемите стават изключително сложни и механичният сбор от гласовете на хората (от които хора над 90% поне не могат да осмислят тези проблеми и нямат никаква или достатъчно надежда представа как се решават тези проблеми и дори кои са тези проблеми) вече не позволява на гражданите да избират подходящите лидери, адекватните лидери.

Обществата изпитват стратегически дефицит от ориентиране в случващото се, в проблемите, които са на преден план, в рисковете, пред които се изправят и затова не могат да правят адекватни избори на лидери, които точно да осмислят проблемите, вярно да оценяват рисковете и правилно да управляват тези рискове.

 

Какво да се прави тогава? Не знам.

По-скоро мисля над този въпрос – как демократичната формула на механичния сбор от гласове, съгласно която прави са тези, които са повече (а никога тези, които са повече не са били прави и нито един важен проблем на човечеството не е решен с гласуване)

да се съчетае с потребността от избиране на адекватни за времето и рисковете лидери.

 

Сега ще спра дотук.

И отново ще кажа, че главният, фундаменталният български проблем е, че интелектът и умът, културата и образоваността на нашия премиер не са на нивото на времето и рисковете, даже нещо повече – те са с няколко нива по-ниски и по-скромни.

И тази интелектуална и умствена недостатъчност на премиера по отношение на архи-сложността на времето, в което живеем и ултра-сериозността на рисковете, пред които сме изправени, са изключително тревожно предизвикателство пред България, българският народ, българското общество и българските граждани, което може да има трагични последици за всички нас.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята