НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"
Какъв е фундаменталният наш проблем?
Ами фундаменталният ни проблем е следният:
В днешното извънредно сложно, комплексно, многовариантно и динамично време, изпълнено с изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове, премиер на България е човек, чийто интелектуален потенциал и чийто умствен таван са много под нивото, на което трябва да бъдат интелектуалният потенциал и умственият таван на един лидер на нацията в това сложно, комплексно, многовариантно и динамично време и пред лицето на тези изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове.
Казано още по-накратко, днес като държава, общество и граждани, ние живеем в такова време и сме изправени пред такива рискове, които изискват с няколко нива по-мощен интелект и с няколко степени по-силен ум, отколкото са интелектът и умът на управляващия ни вече 10 години първи български политик.
В това време и при тези рискове, метафорично казано, трябва да се играе играта „ГО“ – тя е стратегическа игра от най-висш порядък – при това поне с един порядък по-високо от шахмата и на поне два порядъка по-високо от бриджа. А начело на българския отбор е човек, който умее на прилично ниво да играе бридж белот.
Разбира се, в редица други държави лидерите им не са с мозъка на Айнщайн и сивото вещество на Хокинг, но те са заобиколени от проникновени личности или се опират върху мрежа от think-tank-ове, чиято експертиза, стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране ползват.
А у нас премиерът се опира на кого? На съмнително подготвени политолози и най-вече на агресивни в изявите си наемници – те са му били врагове, писали са книги или са държали филипики срещу него, после са му се продали доста скъпо и са станали негови бойци на словото и перото.
Но защо наемните армии са слезли някога, в късното средновековие от историческата сцена? Ами защото наемникът следва парите и когато му платят повече, той още на бойното поле може да мине в противниковия лагер. А и понеже продава себе си, той воюва така, че да не падне в боя и да може колкото се може по-дълго да продава себе си. Веднъж предател, цял живот предател.
Интелектът и умът на нашия премиер, неговата непълноценна образованост и ниската му обща култура неизбежно и неизменно го карат да опростява нещата, да ги превръща от многомерни в двумерни или едномерни. Той веднага отхвърля сложните причинно-следствени връзки, редуцира многообразието, отсича неразбираемото за него, отрича нюансите, детайлите, светлосенките, пъстротата и свежда всичко до черно-бяло, или-или, това да – това не.
Текат дълбочинни процеси, икономиката ни се крепи на косъм в условията на пандемията, над Българската държава е надвиснал дамоклевият меч на инфлацията и стагнацията, кризата и катастрофата, а той вижда само едно решение – да хвърля на вятъра парите на данъкоплатците, да подкупва и купува цели прослойки, да налива като вода в пясък публични финанси в неефективни дейности, да удължава оставането си на власт с цената на всичко и на всяка цена, сякаш Главният проблем на България е не нейното национално оцеляване в тежките съвременни условия, а неговото лично политическо оцеляване...
Някой ще каже – ама нали това е демокрацията, а той е избран демократично??!!
Но това е и набиращият сила и скорост дефект, дефицит на демокрациите, на Демокрацията:
Проблемите стават изключително сложни и механичният сбор от гласовете на хората (от които хора над 90% поне не могат да осмислят тези проблеми и нямат никаква или достатъчно надежда представа как се решават тези проблеми и дори кои са тези проблеми) вече не позволява на гражданите да избират подходящите лидери, адекватните лидери.
Обществата изпитват стратегически дефицит от ориентиране в случващото се, в проблемите, които са на преден план, в рисковете, пред които се изправят и затова не могат да правят адекватни избори на лидери, които точно да осмислят проблемите, вярно да оценяват рисковете и правилно да управляват тези рискове.
Какво да се прави тогава? Не знам.
По-скоро мисля над този въпрос – как демократичната формула на механичния сбор от гласове, съгласно която прави са тези, които са повече (а никога тези, които са повече не са били прави и нито един важен проблем на човечеството не е решен с гласуване)
да се съчетае с потребността от избиране на адекватни за времето и рисковете лидери.
Сега ще спра дотук.
И отново ще кажа, че главният, фундаменталният български проблем е, че интелектът и умът, културата и образоваността на нашия премиер не са на нивото на времето и рисковете, даже нещо повече – те са с няколко нива по-ниски и по-скромни.
И тази интелектуална и умствена недостатъчност на премиера по отношение на архи-сложността на времето, в което живеем и ултра-сериозността на рисковете, пред които сме изправени, са изключително тревожно предизвикателство пред България, българският народ, българското общество и българските граждани, което може да има трагични последици за всички нас.
