НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Преди няколко дена на профила си във фейсбук публикувах пост, в който с огорчение, болка и гняв споделих, че Властта чрез сайта ПИК и ноктите на Ива Николова са поместили срещу мен пасквил. „Критикуват“ и пародират едно мое участие в предаването „Лице в лице с Цветанка Ризова“ по БТВ.

Точно както в Средните векове. Точно както Инквизицията го е правила, тези нови екзорсисти са представили живота ми като грях – тежък грях. Като в лов на вещици, подхождайки користно и манипулативно към биографията ми, те фетишизират няколкогодишната ми работа преди десетилетия в Комсомола, но пропускат всичко останало – журналистика и близо трийсетгодишно учителстване като преподавател по литература.

В ПИК-овата публикация аз съм обрисуван като враг на народа и демокрацията, като недоубита номенклатура, която няма право на нищо повече от мълчание.

Спомняте ли си колко се възмущаваха всички от факта, че в досиетата на Държавна сигурност някои от хората, свързани с времето преди 1944 година, бяха наричани „бивши хора“. Бивши хора! Унизително и жалко.

Сега стана същото. Сега също има „бивши хора“. И ПИК не спира да ни го припомня.

При новите „бивши хора“ – там иска да ме прикове Ива Николова. Там смята тя, че ми е мястото. И най-важното – госпожата полага всячески усилия да ме представи като самовлюбен графоман, който си е въобразил, че е поет и писател.

Всичко това е направено единствено защото участвам в протестите, защото пиша за протестите, защото се вълнувам от това, което става. И защото съм имал наглостта вместо да треперя от радост, че съм жив и дишам, да се явявам в някои телевизионни предавания. И представяте ли си – маскиран и с алиби на поет. Бивша номенклатура, маскирана като поет.

И всичко това съм го правел, защото искам да ме забележат, да ме признаят за някого в литературата, а не защото Властта е мафиотска, крадлива, проста, нагла и вредна.

Протестирам само от жажда за внимание и суета – това пък го подметна в друго издание една друга чалга- текстописка от вечния кабаретен антураж.

Сега е моментът да благодаря на всички, които ме подкрепиха и които написаха под поста ми добри и окуражителни думи. Наистина им благодаря от сърце. Много беше важно за мен. Благодаря и на ония, които са си мислили същото, но не са реагирали. Благодарен съм и на сайта „Фрогнюз“, и на предаването „Крум Савов Live“ – tv 7/8 за тяхното отношение и подкрепа.

Но няма да съм докрай честен, ако не кажа, че очаквах и нещо повече. Очаквах мои колеги учители, журналисти, поети, писатели и приятели да заемат по-ясна и категорична позиция. Надявах се това да направят и някои други медии, организации и съюзи, ако щете.

Очаквах го, защото съм абсолютно убеден, усещам го и с ума, и с кожата си, че само с „не им обръщай внимание“, „бъди над всичко това“, „извисявай се“, „ти си над тях“ или пък „аз такива неща не чета“, „аз не се интересувам“ работата няма да се промени. Това е Власт – жестока власт. Това са нейните гнили и отровни зъби, които вчера захапваха едни, днес съм аз, а утре може да е всеки, който не ръкопляска и не вика „Да живей!“ Утре може да сте вие.

Това е сериозно, много по-сериозно и опасно, отколкото изглежда. Това е зараза, гангрена, това е цензура, диктатура, мачкане, издевателства. Това отдавна не е език на омразата – това е морален разстрел.

Ще повторя – от сърце благодаря на всички, които ме подкрепиха, но трябва да преминем още по-нататък. Става дума не за мен, става дума за надвиснала опасност. Става дума за разпасали се и самозабравили се люде, които в името на властта и парите си са готови да преминат всякаква граница. Както вече я преминават. Събитията по площадите и отношението към майките са ясни знаци.

Това исках да ви кажа, такива неща и болки исках да споделя с вас.

Накрая ви моля, ако е възможно – не пишете нищо под поста. Мисля, че много неща се казаха вече.

Само си помислете добре. Това ви моля.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 96 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.