НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Преди няколко дена на профила си във фейсбук публикувах пост, в който с огорчение, болка и гняв споделих, че Властта чрез сайта ПИК и ноктите на Ива Николова са поместили срещу мен пасквил. „Критикуват“ и пародират едно мое участие в предаването „Лице в лице с Цветанка Ризова“ по БТВ.

Точно както в Средните векове. Точно както Инквизицията го е правила, тези нови екзорсисти са представили живота ми като грях – тежък грях. Като в лов на вещици, подхождайки користно и манипулативно към биографията ми, те фетишизират няколкогодишната ми работа преди десетилетия в Комсомола, но пропускат всичко останало – журналистика и близо трийсетгодишно учителстване като преподавател по литература.

В ПИК-овата публикация аз съм обрисуван като враг на народа и демокрацията, като недоубита номенклатура, която няма право на нищо повече от мълчание.

Спомняте ли си колко се възмущаваха всички от факта, че в досиетата на Държавна сигурност някои от хората, свързани с времето преди 1944 година, бяха наричани „бивши хора“. Бивши хора! Унизително и жалко.

Сега стана същото. Сега също има „бивши хора“. И ПИК не спира да ни го припомня.

При новите „бивши хора“ – там иска да ме прикове Ива Николова. Там смята тя, че ми е мястото. И най-важното – госпожата полага всячески усилия да ме представи като самовлюбен графоман, който си е въобразил, че е поет и писател.

Всичко това е направено единствено защото участвам в протестите, защото пиша за протестите, защото се вълнувам от това, което става. И защото съм имал наглостта вместо да треперя от радост, че съм жив и дишам, да се явявам в някои телевизионни предавания. И представяте ли си – маскиран и с алиби на поет. Бивша номенклатура, маскирана като поет.

И всичко това съм го правел, защото искам да ме забележат, да ме признаят за някого в литературата, а не защото Властта е мафиотска, крадлива, проста, нагла и вредна.

Протестирам само от жажда за внимание и суета – това пък го подметна в друго издание една друга чалга- текстописка от вечния кабаретен антураж.

Сега е моментът да благодаря на всички, които ме подкрепиха и които написаха под поста ми добри и окуражителни думи. Наистина им благодаря от сърце. Много беше важно за мен. Благодаря и на ония, които са си мислили същото, но не са реагирали. Благодарен съм и на сайта „Фрогнюз“, и на предаването „Крум Савов Live“ – tv 7/8 за тяхното отношение и подкрепа.

Но няма да съм докрай честен, ако не кажа, че очаквах и нещо повече. Очаквах мои колеги учители, журналисти, поети, писатели и приятели да заемат по-ясна и категорична позиция. Надявах се това да направят и някои други медии, организации и съюзи, ако щете.

Очаквах го, защото съм абсолютно убеден, усещам го и с ума, и с кожата си, че само с „не им обръщай внимание“, „бъди над всичко това“, „извисявай се“, „ти си над тях“ или пък „аз такива неща не чета“, „аз не се интересувам“ работата няма да се промени. Това е Власт – жестока власт. Това са нейните гнили и отровни зъби, които вчера захапваха едни, днес съм аз, а утре може да е всеки, който не ръкопляска и не вика „Да живей!“ Утре може да сте вие.

Това е сериозно, много по-сериозно и опасно, отколкото изглежда. Това е зараза, гангрена, това е цензура, диктатура, мачкане, издевателства. Това отдавна не е език на омразата – това е морален разстрел.

Ще повторя – от сърце благодаря на всички, които ме подкрепиха, но трябва да преминем още по-нататък. Става дума не за мен, става дума за надвиснала опасност. Става дума за разпасали се и самозабравили се люде, които в името на властта и парите си са готови да преминат всякаква граница. Както вече я преминават. Събитията по площадите и отношението към майките са ясни знаци.

Това исках да ви кажа, такива неща и болки исках да споделя с вас.

Накрая ви моля, ако е възможно – не пишете нищо под поста. Мисля, че много неща се казаха вече.

Само си помислете добре. Това ви моля.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…