НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Всеки висш политик си има слабости.

Може да е циничен, може да е прост, може да е арогантен, може да е корумпиран, може да е нарцис, може да е хитрец, може да е мошеник, може да е всякакъв. Тези слабости се помнят, но в общия контекст на властването на дадения висш политик и си мерят силата с неговите дела.

Но има нещо, което никога не е само подробност от личностния пейзаж на висшия политик. Това е прибягването до насилие!

Подобна слабост е не толкова слабост на характера, това е слабост на начина, по който висшият политик упражнява властта и още повече - разбира властта. Тя е топузът, който натежава в преценката за делата му и се превръща в спомена за него. Тя зачерква всичко друго и поставя на заден план всички други особености и характеристики, заслуги и постижения.

Днес режимът пресече една невидима черта, която по неписаното правило на Прехода беше неизменно съблюдавана през изминалите 30 години. Да не се прибягва до насилие.

Дори все още съхранилата тоталитарното бекапейство в себе си БСП не прибягна през 1991 г. до насилие, когато ние 10 дни провеждахме гладна стачка досами парламента, в центъра на политическа София.

Насилието на властта в една демократична държава винаги е крещящ израз на безсилие, на безпътица и безнравственост.

Защото насилието минира диалога, то радикализира несъгласието, то повдига залозите, то изгаря мостовете, то изчерпва възможността за конструктивен изход от кризата.

Сега вече всички опции и-и са изчерпани, на преден план са опциите или-или.

Съжалявах ББ, макар да не ми бе жал за него.

Сега вече не го съжалявам, защото той стана жалък - скрил се зад полиция и жандармерия, спотаяващ се в мишата дупка на паниката и страха от всички и от всичко - и от оставането на власт, и от падането на власт, и от протестиращите, и от коалиционните партньори.

ББ сам определи как ще бъде запомнен в бъдеще.

А на властта мога само да кажа, изпълнен с огромна тревога за това, което може да се случи - че тя не знае що прави и затова каквото повикала, такова ще се обади.

Една държава може да има подобен главен прокурор, благодарение на който да не се стигне до съд за отприщилите насилието със сопата на властта. Но Историята няма главен прокурор, Историята самата си е главен прокурор, и съдия, и адвокат. И вече пише присъдата за сегашния режим. А тази присъда е без право на обжалване.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 60 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"