ТЕОДОР УШЕВ, "Фейсбук"

Държавата е в ступор. Никога не съм виждал хората толкова страхливи и уплашени. Повсеместно хората не смеят да поемат каквато и да е отговорност. Вертикалната структура масово води до един и същ отговор - да каже началството! Чувам го всеки ден.

От администрацията до келнерите и шофьорите на такси. "Не мога да поема отговорност". За последен път го чух днес, на плажа. Щом и спасителите ги е страх и се оправдават с "Да каже началството", значи работата с робския манталитет и страха е отишла много, много далеч. Хората ги е страх - да не загубят работата си, да не бъдат уволнени. Хората не работят - те изпълняват. Чакат да им "кажат".

Видно е, че тенденцията през последните години е била - да уволняваме смелите, тези, които поемат отговорност, работещите и да назначаваме послушни некадърници и връзкари. Които чакат "Да каже началството". Което пък чака да му се обадят отгоре. Страх и повсеместно сервилничество.

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…