НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Това, което стана днес по обед в София, не е Вселенски гербаджийски събор, не е нито партийна конференция, нито събрание дори. Това е седящ митинг за лична психична употреба. На заминаващия си и объркан Вожд му е нужна публика на живо. Нужни са му възгласи :"Бойко, Бойко" и отчаяни викове :"Не, никога!" на намеците му за оставка. Намеци с половин уста обаче.

Едно голямо Нищо беше днешното Нещо.

Голямо Нищо плюс привикан партиен елит в обедната почивка.

Майко мила, какъв елит! Майко мила, какви коалиционни партньори!

Гротеска, разпад, безизходица...

Имах чувството, че някой на пожар е събрал "момчетата от махалата", защото на улицата са обидили главатаря. Валери Симеонов, Каракачанов и страдащият шеф на СДС допълваха арената с мъка и тъга.

А случилото се с битите и преследвани журналисти и протестиращи е рентгенова снимка на мисленето и действията на тези същества - те това са правили винаги - да мачкат и да бият.

Аз обичам хората! - Това каза Борисов. Не, този "красив ум" обича хората да го обожават, а той да благоволява това.

И да пътува с джипката из времето все по-далече и по-далече.

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.