НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Милите общински съветници от Сандански! Те се били ваксинирали срещу КОВИД 19 не за друго, а за да не се похабят шишенцата. Да не ходи зян материалът.

Гледах клипчето от тази процедура и потънах в земята от срам – и  от наглостта на местните велможи, и от сервилното отношение на медицинското лице, биещо ваксините. 

Разтопена от умиление, жената със спринцовката рецитираше нещо от рода на: „А сега е ред на общински съветник еди-кой си... Ето го и самия председател на Общинския съвет еди-кой си...“

Ясно беше, че им се слага и говори така заради снимките. Покъртителна сцена.

Жената явно знае, че на тези хубавци не им е ред да се ваксинират, но се умилява и почти щеше да се разплаче. Какво да се прави – и тя работи в Сандански. 

Знаете ли защо се издъниха тези общинари? – Издъниха се, защото се снимаха. Иначе никой нямаше да разбере нищо. Но те искаха да си правят пропаганда и пиар– нещо като мини НОЩ, който дава пример.

И не си мислете нито за минута, че срамната ваксинация е само в красивия южен град. Навсякъде е така, но не се снимат и се крият. Просто ние не знаем колко още такива властващи юнаци са изпреварили старите хора, болните, медиците и учителите. 

В Гърция скочиха веднага, когато техни министри и щабаджии се ваксинираха първи. Казаха им, че е неморално и грозно.

Ние тука – наопаки – умиляваме се и се оставяме да ни будалкат с приказки за бащите си, които най-после щели да прегърнат, и за това, че са безстрашни пингвини, скочили в бурно море.

Или сме слепи, или сме балъци. Но в територията на юначните българи винаги е било така – тези от горе винаги са ни изпреварвали. Изпреварвали са ни в парите, в кражбите, в лъжите и в демагогията. Изпреварвали са ни с джиповете, мерцедесите и яхтите, с кюлчетата и пищаците си. 

Сега искат да ни изпреварят и във ваксините. Така де – става дума за живот и ние нямаме никакъв шанс. 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.