НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Милите общински съветници от Сандански! Те се били ваксинирали срещу КОВИД 19 не за друго, а за да не се похабят шишенцата. Да не ходи зян материалът.

Гледах клипчето от тази процедура и потънах в земята от срам – и  от наглостта на местните велможи, и от сервилното отношение на медицинското лице, биещо ваксините. 

Разтопена от умиление, жената със спринцовката рецитираше нещо от рода на: „А сега е ред на общински съветник еди-кой си... Ето го и самия председател на Общинския съвет еди-кой си...“

Ясно беше, че им се слага и говори така заради снимките. Покъртителна сцена.

Жената явно знае, че на тези хубавци не им е ред да се ваксинират, но се умилява и почти щеше да се разплаче. Какво да се прави – и тя работи в Сандански. 

Знаете ли защо се издъниха тези общинари? – Издъниха се, защото се снимаха. Иначе никой нямаше да разбере нищо. Но те искаха да си правят пропаганда и пиар– нещо като мини НОЩ, който дава пример.

И не си мислете нито за минута, че срамната ваксинация е само в красивия южен град. Навсякъде е така, но не се снимат и се крият. Просто ние не знаем колко още такива властващи юнаци са изпреварили старите хора, болните, медиците и учителите. 

В Гърция скочиха веднага, когато техни министри и щабаджии се ваксинираха първи. Казаха им, че е неморално и грозно.

Ние тука – наопаки – умиляваме се и се оставяме да ни будалкат с приказки за бащите си, които най-после щели да прегърнат, и за това, че са безстрашни пингвини, скочили в бурно море.

Или сме слепи, или сме балъци. Но в територията на юначните българи винаги е било така – тези от горе винаги са ни изпреварвали. Изпреварвали са ни в парите, в кражбите, в лъжите и в демагогията. Изпреварвали са ни с джиповете, мерцедесите и яхтите, с кюлчетата и пищаците си. 

Сега искат да ни изпреварят и във ваксините. Така де – става дума за живот и ние нямаме никакъв шанс. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков