Везувий, 2020

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

15 юли 2020, Протестът в София

Да вървиш заедно с Везувий – това е усещането ми тази вечер. Да си заедно с Везувий, да го чуваш как бучи, вика и свети.

Протестът вече си има и сцена, и звук. Сцената са две ремаркета.

„Високо, високо, високо, високо застани!“ – това е песента. Но кой сега ще застане високо, кой?

Младите хора са с гръб към Министерския съвет – не го искат.

С гръб към Бойко Борисов, Пеевски и Гешев – не ги искат.

С гръб към цялата досегашна политическа класа – не я искат.

С гръб са и към партиите – към всички партии без изключение.

Слънцето подпира гърбовете им и те тръгват по „Цар Освободител“ към Народното събрание. Жълтите павета проблясват като разпилени стотинки.

Докато вървим, стигаме до паметната плоча на Апостола върху Художествената галерия. Чиста и свята република – това е искал Левски. Чиста и свята република – нищо по-малко.

От Президентството до Народното събрание и чак до Софийския университет – всичко е Везувий. Хора, плакати, знамена, целувки, смях, гняв.

Репортери на Канал 3 едва не го отнасят. „Вън телевизията на Пеевски!“ – Така им крещят. Как ли се чувстват сега журналистите от БНТ и от Нова?

Младият Везувий върви и енергията е толкова много и толкова силна, че вдигам температура.

„Ние идваме“ – Това е лозунгът. И връщане няма.

Каквито и ходове, и лупинги да се правят в момента с оставки на министри, вече е много късно. Много е късно.

Преди няколко дни моят приятел Иван Ненков ме попита:

– Къде да идем сега, като го няма Вазов? Под кой балкон да застанем?

Отговарям му – да отидем на гроба на Вазов. Много е близо – между „Александър Невски“ и „Света София“. Там и духът на Вазов, и камъкът си тежат на мястото.

След грохота на Везувий имам нужда от малко тишина.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...