НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Уморих се и се отчаях да пиша за това, което Българската национална телевизия показва или по-точно – скрива.

Цял ден по новините ѝ снощният митинг в София се представя като анонимно, безидейно и странно събитие. Кадрите започват с края на протеста - като изречение, което няма начало. Сякаш целта на събралите се десетки хиляди хора е била само да се блъскат от скука в полицаите и да играят с тях на сляпа баба.

Ако човек не е бил там и ако не знае, че става дума за бунт, за протест и за вик срещу мафията и корупцията, може и да не разбере нищо.

Великото народно въстание се представя от БНТ като злополучно мероприятие с трима пострадали полицаи, които случайно били застанали на пътя на разхождащите се по „Цар Освободител“ хора. В добавка имало и един страничен пострадал. В кадър попадат и едно жълто паве, и една малка бутилка минерална вода.

Като изгледа човек репортажа, и трябва да се ощипе. Иначе ще си помисли че е идиот или че е в Страната на внезапно изчезналата реалност, в Страната на внезапно изчезналата истина.

Тъжна, непонятна и срамна картина – това ни сервира БНТ за протестите. Уж отразява, уж показва, а всичко е вятър и мъгла. Скрита картинка. Цензура и половина.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков