Когато срещна някакъв диктатор –

не мога да го мразя.

Диктаторите са наистина противни,

коварни, подли, алчни,

смешни и страхливи.

Когато са в опасност -

редовно жертват

своите приближени.

Родени са:

да грабят и да лъжат,

да демагогстват

и по цял ден да се хвалят,

да ръсят непрестанно глупости

и само да рушат и да крадат!

Диктаторите аз наистина

не мразя,

това са тежко болни хора.

Ала презирам

човечетата жалки -

калинки и мисирки,

които им поддържат

отдире шлейфа,

подобни на  джуджета

в царски двор,

докато могат да вършат

нещо по- полезно.

Умея тях да мразя.

Диктаторите – не.

 

Огнян Стамболиев

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Предполагам, че всичките ми филми имат обща тема – търсят отговор на въпроса защо хората не могат да бъдат по-щастливи заедно.”

Акира Куросава, японски режисьор, роден на 23 март преди 113 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията