Когато срещна някакъв диктатор –

не мога да го мразя.

Диктаторите са наистина противни,

коварни, подли, алчни,

смешни и страхливи.

Когато са в опасност -

редовно жертват

своите приближени.

Родени са:

да грабят и да лъжат,

да демагогстват

и по цял ден да се хвалят,

да ръсят непрестанно глупости

и само да рушат и да крадат!

Диктаторите аз наистина

не мразя,

това са тежко болни хора.

Ала презирам

човечетата жалки -

калинки и мисирки,

които им поддържат

отдире шлейфа,

подобни на  джуджета

в царски двор,

докато могат да вършат

нещо по- полезно.

Умея тях да мразя.

Диктаторите – не.

 

Огнян Стамболиев

 

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 84 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден