НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Утре протестите срещу властта ще станат на 40 дена.

За 40 дена ми стана ясно едно - гражданското общество в България се пробуди, но гражданското общество в България все още е слабо.

Не знам какво сме правили и накъде сме вървели през тези трийсет години, но сме пропуснали нещо важно за една демокрация - да не си мълчим, да си отваряме очите, да сме непримирими и да не се оставяме да ни прелъстяват, грабят и мачкат. С няколко изключения това ни се е изплъзнало.

Гражданското общество е слабо и защото след 1989 година ние заменихме един голям партиен култ към Тодор Живков с няколко по-малки партийни култа - към Лилов и Луканов, към Костов, към Симеон Втори, към Борисов.

Култът към Костов и особено към Ахмед Доган беше с елементи на обожествяване, а култът към Бойко Борисов беше оцветен с еротика, с мачовщина, с байганьовщина, ако щете, в тарикатския смисъл на думата.

Аз не съм Иван Хаджийски, но ми се струва, че когато след надменния и отлетял в облаците Костов, когато след увъртащия, обтекаем и неясен цар премиер Борисов заговори с езика на улицата, хората припознаха говора си и разпознаха съдържанието на този говор: Не мислете за нищо - аз мисля за всичко. А сега целувайте ръка и аз ще ви водя - това каза новият вожд от лековит софийски квартал.

Гражданското общество в България е слабо и защото то беше натикано в ъгъла от конюнктурни профсъюзи, НПО-та, организации, движения и формирования, които в една или друга степен бяха обслужващ персонал на Властта.

Как тогава да победи протестът, откъде да дойде тази толкова важна помощ и подкрепа сега?

От Европейския съюз? - Никога. Там изглежда чакат да станем по-зле от Беларус, Нигерия и Ливан.

От Европейската народна партия? - Изключено. Те са от отбора на сегашната власт.

От Партията на европейските социалисти? - Абсурд. Сергей Станишев има други планове.

От партиите в България? - Няма начин. Те гледат на протестите само като на временен прилив на електорат и като възможност за постигане на лични амбиции.

Помощ от профсъюзите? - При тях властта се предава като в Северна Корея и затова за тях или добро, или нищо.

Подкрепа от творческите съюзи? - Те си гледат творчеството и от време на време - пъповете и наградите.

Честно е да се каже, че някои интелектуалци и учени изразиха гражданска позиция, но някак рехаво и недостатъчно.

И десетилетната власт - разбирайте Бойко Борисов, след първоначалното вцепенение се съвзе и сега почти контролира положението и се опитва да смени темата:

Не оставка , а нова Конституция.

Не избори веднага, а избори някога и може би.

Не възмездие, а рестарт.

И най-страшното - властта се изхлузи по пантофи в задния двор и остави протестиращите от блокираните кръстовища да се оправят сами с тези, които искат да пътуват и да се движат точно сега по пътищата на София и родината.

Разделяй, отлагай, обещавай, лъжи, замазвай, противопоставяй - това е тактиката на властта срещу протеста.

Тъжно ми е. Тази нощ валя дъжд, много дъжд, и палатките в София ми изглеждаха като самотни лодки. А хората оттам сякаш изпращаха последно SOS.

Дано да греша.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.