НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Утре протестите срещу властта ще станат на 40 дена.

За 40 дена ми стана ясно едно - гражданското общество в България се пробуди, но гражданското общество в България все още е слабо.

Не знам какво сме правили и накъде сме вървели през тези трийсет години, но сме пропуснали нещо важно за една демокрация - да не си мълчим, да си отваряме очите, да сме непримирими и да не се оставяме да ни прелъстяват, грабят и мачкат. С няколко изключения това ни се е изплъзнало.

Гражданското общество е слабо и защото след 1989 година ние заменихме един голям партиен култ към Тодор Живков с няколко по-малки партийни култа - към Лилов и Луканов, към Костов, към Симеон Втори, към Борисов.

Култът към Костов и особено към Ахмед Доган беше с елементи на обожествяване, а култът към Бойко Борисов беше оцветен с еротика, с мачовщина, с байганьовщина, ако щете, в тарикатския смисъл на думата.

Аз не съм Иван Хаджийски, но ми се струва, че когато след надменния и отлетял в облаците Костов, когато след увъртащия, обтекаем и неясен цар премиер Борисов заговори с езика на улицата, хората припознаха говора си и разпознаха съдържанието на този говор: Не мислете за нищо - аз мисля за всичко. А сега целувайте ръка и аз ще ви водя - това каза новият вожд от лековит софийски квартал.

Гражданското общество в България е слабо и защото то беше натикано в ъгъла от конюнктурни профсъюзи, НПО-та, организации, движения и формирования, които в една или друга степен бяха обслужващ персонал на Властта.

Как тогава да победи протестът, откъде да дойде тази толкова важна помощ и подкрепа сега?

От Европейския съюз? - Никога. Там изглежда чакат да станем по-зле от Беларус, Нигерия и Ливан.

От Европейската народна партия? - Изключено. Те са от отбора на сегашната власт.

От Партията на европейските социалисти? - Абсурд. Сергей Станишев има други планове.

От партиите в България? - Няма начин. Те гледат на протестите само като на временен прилив на електорат и като възможност за постигане на лични амбиции.

Помощ от профсъюзите? - При тях властта се предава като в Северна Корея и затова за тях или добро, или нищо.

Подкрепа от творческите съюзи? - Те си гледат творчеството и от време на време - пъповете и наградите.

Честно е да се каже, че някои интелектуалци и учени изразиха гражданска позиция, но някак рехаво и недостатъчно.

И десетилетната власт - разбирайте Бойко Борисов, след първоначалното вцепенение се съвзе и сега почти контролира положението и се опитва да смени темата:

Не оставка , а нова Конституция.

Не избори веднага, а избори някога и може би.

Не възмездие, а рестарт.

И най-страшното - властта се изхлузи по пантофи в задния двор и остави протестиращите от блокираните кръстовища да се оправят сами с тези, които искат да пътуват и да се движат точно сега по пътищата на София и родината.

Разделяй, отлагай, обещавай, лъжи, замазвай, противопоставяй - това е тактиката на властта срещу протеста.

Тъжно ми е. Тази нощ валя дъжд, много дъжд, и палатките в София ми изглеждаха като самотни лодки. А хората оттам сякаш изпращаха последно SOS.

Дано да греша.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 94 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател