АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, DW

Най-напред, разбира се, да направим уговорката, че записът би могъл да е фалшив; да допуснем, че е така. В такъв случай тайният автор на този фалшификат е велик писател реалист. Той е постигнал невероятна достоверност и прилика със своя прототип. Не съм криминалист, не мога да кажа, нито се интересувам дали записът е автентичен. Но като литератор мога да гарантирам експертно: той е абсолютно достоверен. Ще цитирам Аристотел, който казва, че изкуството не предлага непременно истини, а неща, верни "по вероятност и необходимост".

Този начин на говорене ни е познат

И тук евентуалният гениален фалшификатор е показал Бойко Борисов "по вероятност и необходимост" - как той би изразил себе си. И това е повече от достоверно: защото в този просташки телефонен монолог той е изразил себе си такъв, какъвто е, и такъв, какъвто би могъл да бъде. Все едно дали го е казал или не (а всички знаем, че той би могъл да го каже): подобен начин на говорене е наистина негов, по вероятност и необходимост той прониква дълбоко в Бойковата същност.

Ние, жителите на Земята, от време на време изпращаме в Космоса платинени дискове със записи на някакви важни за нас неща. Те обикновено са прекрасни: гласът на Валя Балканска разнася из Космоса "Излел е Делю хайдутин". Дали обаче да не изпратим на извънземните и някои по-срамни неща, да ги подготвим, че тук не всичко е перфектно? Ако се осмелим на такова срамно послание, сигурен съм, че този Бойков запис ще намери достойно място сред другите срамотии на земната цивилизация. Той е такава простащина, такава свинщина и срам, че може директно да замине за Вега, Алкор, Бетелгойзе или Алфа Кентавър. Това е уникален байганьовски феномен, който би следвало да се съхрани за поколенията и далечните цивилизации.

А сега да допуснем другото: че записът не е фалшив, нито е манипулиран. Какво означава той тогава? На първо място означава, че - от гледна точка на сигурността - Бойко Борисов е обграден от хора, които го подслушват и записват. И явно не си дава сметка за това, че вече е предаден, записван и подслушван от своите собствени хора. Само това е достатъчно един нормален премиер веднага да си подаде оставката - то означава, че той просто не си контролира службите. Вече те го контролират, манипулират го, както си искат.

Израз на пълно безсилие

Пък и да се запитаме друго: как е възможно да се говорят такива неща по телефона, след като би следвало вече да ти е ясно, че те подслушват? Според мен отговорът е ясен: този човек наистина живее в паралелна реалност, както каза Христо Иванов. Загубил е каквато и да било връзка с действителния свят, живее в свои фикции. В този измислен свят основното му политическо действие е псувнята.

Няма да цитирам тук конкретните фрази. Не защото се страхувам от цинизми или вулгарности - един филолог никак не се страхува от разнообразните употреби на езика. Да погледнем обаче отблизо - какво представлява псувнята? Тя е израз на практическо безсилие, заменено със символическо убийство, поругаване и унищожаване с думи на този, когото ти мразиш, но не можеш да унищожиш наистина. Когато по подобен начин сипеш цинизми и псувни, това просто означава, че вече нищо друго не си в състояние да направиш - безсилен си.

Стигам до "посланието". Ако в записа наистина се чува гласът на Борисов, то той се оказва голям лъжец. Защото, както знаем, неговото официално послание гласеше: "Аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме." Но от записа чуваме: "Аз мисля себе си за непрост, за лукав, хитър и умен, а вас ви мисля за тъпанари, които заслужават да им го набиват."

"Вие сте тъпанари"

Тоест интимното послание - това, което Борисов наистина си мисли, е обида към протестиращите, брутално незачитане не само на електората, а на Суверена.

Добре е и тези, които са гласували за Бойко Борисов, да си дадат сметка, че посланието "Аз съм като вас" е подменено: новото послание гласи: "Вие сте тъпанари." То е насочено към всички. Имало 200 000 интелигентни хора в България и Бойко Борисов бил сред тях, представете си, хаха (Протестиращите не са сред тях явно.) С две думи: тук говори един лъжец и всички хора, включително онези, които гласуват за него, трябва да го чуят и разберат.

Колкото до езика, той, разбира се, е, меко казано, неприемлив. И не само защото по принцип е недопустим: защото нарушава нормите на приличие, защото е просташки и разюздан. Зад всички тези верни и непоносими неща има нещо още по-важно. С този език се разрешават политически проблеми, това е работата на един премиер.

А както веднага се досещаме, възможностите точно на този груб и обиждащ език не са големи, дори бих казал, че те са изключително бедни с оглед на сложните и амбициозни задачи, които поставя политиката. Този език е лош политически инструмент, той не е "направен", за да разрешава политически проблеми - направен е, както видяхме, за да унищожава символически противниците си или да набива на електората едно или друго.

А политиката е сложно, фино и тънко нещо. Тя изисква специализиран език, осъществяващ преговори и договаряния между различни социални групи, с различни интереси и манталитети - такива преговори, които постигат сложни, общи цели, език, който тушира конфликтите и обединява, а не овълчва. Така както, да кажем, инженерното дело изисква специализирани инженерни понятия, категории, формули и т.н., така и езикът на политиката е сложен и функционален с оглед на своята сложна цел.

Какво издава този език

А когато се подменя с един просташки и беден език, цялата картина на политическото безкрайно се опростява и политическите действия започват да се объркват с псувни и сексуално насилие. И всичките решения, които може да предложи този език, остават единствено два вида. Единият вид е "ще ви набиваме акъл", а другият е "ще ви набиваме ***". Това може да бъде сведено и до прочутата съмнителна мъдрост за тоягата и моркова, но е още по-грубо, още по-непоносимо.

То не е политика, а елементарно, брутално и грубо: затова всички граждани се чувстват обидени: един премиер не говори така. Но да повторя - отвъд обидата, по-важното е, че не може да реши никакъв политически проблем. То имитира решението на проблеми, заменя го с "набиване".

И какво се оказва? Има там някакви експерти (между които, впрочем, и Томислав Дончев), те извършват някаква експертна работа, но сложната експертна пирамида на работата е увенчана от един просташки връх, където седи един разпищолил се Бай Ганю. И всичко това, което вършат тези специалисти, е унищожено: свежда се до двете брутални действия, за които говорихме.

В записа не се чува гласът на Томислав Дончев, не зная дали това не е технически дефект. Но в това има някаква символика. Защото такива хора ще бъдат абсолютно унищожени от това, което прави в момента техният лидер. Той се самоубива символично, но завлича и тях, докато те си мълчат. Той псува другите, а не знае, че псува себе си и убива своята партия, къса връзките ѝ с почтените хора.

КОМЕНТАРЪТ НА ПОЕТА НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ ПО ТЕМАТА ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Любовта не се доказва или измерва – тя съществува и това е достатъчно.“

Жоржи Амаду, бразилски писател, роден на 10 август преди 110 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков