АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, DW

Най-напред, разбира се, да направим уговорката, че записът би могъл да е фалшив; да допуснем, че е така. В такъв случай тайният автор на този фалшификат е велик писател реалист. Той е постигнал невероятна достоверност и прилика със своя прототип. Не съм криминалист, не мога да кажа, нито се интересувам дали записът е автентичен. Но като литератор мога да гарантирам експертно: той е абсолютно достоверен. Ще цитирам Аристотел, който казва, че изкуството не предлага непременно истини, а неща, верни "по вероятност и необходимост".

Този начин на говорене ни е познат

И тук евентуалният гениален фалшификатор е показал Бойко Борисов "по вероятност и необходимост" - как той би изразил себе си. И това е повече от достоверно: защото в този просташки телефонен монолог той е изразил себе си такъв, какъвто е, и такъв, какъвто би могъл да бъде. Все едно дали го е казал или не (а всички знаем, че той би могъл да го каже): подобен начин на говорене е наистина негов, по вероятност и необходимост той прониква дълбоко в Бойковата същност.

Ние, жителите на Земята, от време на време изпращаме в Космоса платинени дискове със записи на някакви важни за нас неща. Те обикновено са прекрасни: гласът на Валя Балканска разнася из Космоса "Излел е Делю хайдутин". Дали обаче да не изпратим на извънземните и някои по-срамни неща, да ги подготвим, че тук не всичко е перфектно? Ако се осмелим на такова срамно послание, сигурен съм, че този Бойков запис ще намери достойно място сред другите срамотии на земната цивилизация. Той е такава простащина, такава свинщина и срам, че може директно да замине за Вега, Алкор, Бетелгойзе или Алфа Кентавър. Това е уникален байганьовски феномен, който би следвало да се съхрани за поколенията и далечните цивилизации.

А сега да допуснем другото: че записът не е фалшив, нито е манипулиран. Какво означава той тогава? На първо място означава, че - от гледна точка на сигурността - Бойко Борисов е обграден от хора, които го подслушват и записват. И явно не си дава сметка за това, че вече е предаден, записван и подслушван от своите собствени хора. Само това е достатъчно един нормален премиер веднага да си подаде оставката - то означава, че той просто не си контролира службите. Вече те го контролират, манипулират го, както си искат.

Израз на пълно безсилие

Пък и да се запитаме друго: как е възможно да се говорят такива неща по телефона, след като би следвало вече да ти е ясно, че те подслушват? Според мен отговорът е ясен: този човек наистина живее в паралелна реалност, както каза Христо Иванов. Загубил е каквато и да било връзка с действителния свят, живее в свои фикции. В този измислен свят основното му политическо действие е псувнята.

Няма да цитирам тук конкретните фрази. Не защото се страхувам от цинизми или вулгарности - един филолог никак не се страхува от разнообразните употреби на езика. Да погледнем обаче отблизо - какво представлява псувнята? Тя е израз на практическо безсилие, заменено със символическо убийство, поругаване и унищожаване с думи на този, когото ти мразиш, но не можеш да унищожиш наистина. Когато по подобен начин сипеш цинизми и псувни, това просто означава, че вече нищо друго не си в състояние да направиш - безсилен си.

Стигам до "посланието". Ако в записа наистина се чува гласът на Борисов, то той се оказва голям лъжец. Защото, както знаем, неговото официално послание гласеше: "Аз съм прост, и вие сте прости, затова се разбираме." Но от записа чуваме: "Аз мисля себе си за непрост, за лукав, хитър и умен, а вас ви мисля за тъпанари, които заслужават да им го набиват."

"Вие сте тъпанари"

Тоест интимното послание - това, което Борисов наистина си мисли, е обида към протестиращите, брутално незачитане не само на електората, а на Суверена.

Добре е и тези, които са гласували за Бойко Борисов, да си дадат сметка, че посланието "Аз съм като вас" е подменено: новото послание гласи: "Вие сте тъпанари." То е насочено към всички. Имало 200 000 интелигентни хора в България и Бойко Борисов бил сред тях, представете си, хаха (Протестиращите не са сред тях явно.) С две думи: тук говори един лъжец и всички хора, включително онези, които гласуват за него, трябва да го чуят и разберат.

Колкото до езика, той, разбира се, е, меко казано, неприемлив. И не само защото по принцип е недопустим: защото нарушава нормите на приличие, защото е просташки и разюздан. Зад всички тези верни и непоносими неща има нещо още по-важно. С този език се разрешават политически проблеми, това е работата на един премиер.

А както веднага се досещаме, възможностите точно на този груб и обиждащ език не са големи, дори бих казал, че те са изключително бедни с оглед на сложните и амбициозни задачи, които поставя политиката. Този език е лош политически инструмент, той не е "направен", за да разрешава политически проблеми - направен е, както видяхме, за да унищожава символически противниците си или да набива на електората едно или друго.

А политиката е сложно, фино и тънко нещо. Тя изисква специализиран език, осъществяващ преговори и договаряния между различни социални групи, с различни интереси и манталитети - такива преговори, които постигат сложни, общи цели, език, който тушира конфликтите и обединява, а не овълчва. Така както, да кажем, инженерното дело изисква специализирани инженерни понятия, категории, формули и т.н., така и езикът на политиката е сложен и функционален с оглед на своята сложна цел.

Какво издава този език

А когато се подменя с един просташки и беден език, цялата картина на политическото безкрайно се опростява и политическите действия започват да се объркват с псувни и сексуално насилие. И всичките решения, които може да предложи този език, остават единствено два вида. Единият вид е "ще ви набиваме акъл", а другият е "ще ви набиваме ***". Това може да бъде сведено и до прочутата съмнителна мъдрост за тоягата и моркова, но е още по-грубо, още по-непоносимо.

То не е политика, а елементарно, брутално и грубо: затова всички граждани се чувстват обидени: един премиер не говори така. Но да повторя - отвъд обидата, по-важното е, че не може да реши никакъв политически проблем. То имитира решението на проблеми, заменя го с "набиване".

И какво се оказва? Има там някакви експерти (между които, впрочем, и Томислав Дончев), те извършват някаква експертна работа, но сложната експертна пирамида на работата е увенчана от един просташки връх, където седи един разпищолил се Бай Ганю. И всичко това, което вършат тези специалисти, е унищожено: свежда се до двете брутални действия, за които говорихме.

В записа не се чува гласът на Томислав Дончев, не зная дали това не е технически дефект. Но в това има някаква символика. Защото такива хора ще бъдат абсолютно унищожени от това, което прави в момента техният лидер. Той се самоубива символично, но завлича и тях, докато те си мълчат. Той псува другите, а не знае, че псува себе си и убива своята партия, къса връзките ѝ с почтените хора.

КОМЕНТАРЪТ НА ПОЕТА НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ ПО ТЕМАТА ТУК

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Всички ние сме потенциални персонажи в роман. Разликата е, че персонажите в романите наистина живеят в пълна степен”.

Жорж Сименон, белгийски писател, роден на 13 февруари преди 122 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.