Писмо - памфлет от Кирил Кадийски до Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Препубликувано от fakel.bg

 Мутафчиев,

Прав си, братко, че гърчолята ни мразят. Ама ако си беше учил уроците редовно в прогимназията, щеше да знаеш, че така ненавистните ти византийци са разбити в 917 година (не бъркай с 1917 – това е Октомврийската революция) от нашия самодържец Симеон Велики, оня, дето е вдигал шум и край Босфора (абе тогавашният Бойко, да си го кажем правичката).

Това станало край Ахелой (днешно Анхиало демек). Та византийците тогава, макар да ги водел напереният Лъв Фока, нито били храбри като лъвове, нито гадните им византийски фокуси можели да минат пред нашите лъвове балкански и яли пердаха. Така де – на три мастики, пардон на три морета сме били тогава,

и то екологично чисти. Какви курорти сме можели да направим, какви подпорни стени да вдигнем, ама на! Край Босфора шум ще вдигаме! Та византийците, като всички подлеци се насрали тогава от страх и олайнявили Черно море. Ето затова е то и до ден днешен е отблъсващо, а не че през последните години някакви си уж незаконни строежи и осакатяване на природата били причината… И затова туризмът ни не вървял. А бе, тоя народ няма ли манталитет като хората да добие някога?!

Нейсе, не си знаел – не си успял да изпъчиш както трябва гърди към хулителите на родния просперитет, пък и да се надупиш, уж така, случайно, към управниците. Хубаво е, патриотично е, че ще ходиш на родното Черноморие,

но сакън да не се сваляш по бански или дори по бермуди – може да ти се инфектират ожулените колена. Слагай наколенки бе, Ачо. Че то ако паднеш пиян и си ожулиш суратя, може в патриотичен патос да кажеш, че вражи куршум те

е близнал по челото (хъшове сме все пак, нали!), а сега какви ще ги дъвчеш пред тия, дето по византийски ти се присмиват и те поднасят.

Споменаваш нещо за майките им, пък дали не си знаел какво точно искаш

да кажеш, или не си могъл да го кажеш по-така, та оставяш народа да се чуди защо им е на гърците да ни дават на своите майки. Абе, човек, кажи го като хората, че искаш те да ни дадат майките си. То като кажеш думата майка, нали знаеш как трябва да продължиш. Нейсе, запуши я, както би се изразил дядо ти.

Хайде, добро изкарване по родните брегове (пардон, барове!) и внимавай

с питиетата, че повечето са ментета, родно производство. Наблягай на узото, понеже тия мерзавци ромеите и на него са му намерили цаката да ни цакат – слагат му на питието анасон, та да се познава и от кьор-кютюк пиян дали

е българско, или не.

Не се щади, узорвай се – пий на воля, да им изпием на гърчолята мастиката, както на нас чавки акъла са ни изпили…

 Твой Кирил Кадиеца,

зрител и хронист

 

 ПП

Да не пиеш там ром, ей –

ще те вземат за ромей!

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.