Писмо - памфлет от Кирил Кадийски до Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Препубликувано от fakel.bg

 Мутафчиев,

Прав си, братко, че гърчолята ни мразят. Ама ако си беше учил уроците редовно в прогимназията, щеше да знаеш, че така ненавистните ти византийци са разбити в 917 година (не бъркай с 1917 – това е Октомврийската революция) от нашия самодържец Симеон Велики, оня, дето е вдигал шум и край Босфора (абе тогавашният Бойко, да си го кажем правичката).

Това станало край Ахелой (днешно Анхиало демек). Та византийците тогава, макар да ги водел напереният Лъв Фока, нито били храбри като лъвове, нито гадните им византийски фокуси можели да минат пред нашите лъвове балкански и яли пердаха. Така де – на три мастики, пардон на три морета сме били тогава,

и то екологично чисти. Какви курорти сме можели да направим, какви подпорни стени да вдигнем, ама на! Край Босфора шум ще вдигаме! Та византийците, като всички подлеци се насрали тогава от страх и олайнявили Черно море. Ето затова е то и до ден днешен е отблъсващо, а не че през последните години някакви си уж незаконни строежи и осакатяване на природата били причината… И затова туризмът ни не вървял. А бе, тоя народ няма ли манталитет като хората да добие някога?!

Нейсе, не си знаел – не си успял да изпъчиш както трябва гърди към хулителите на родния просперитет, пък и да се надупиш, уж така, случайно, към управниците. Хубаво е, патриотично е, че ще ходиш на родното Черноморие,

но сакън да не се сваляш по бански или дори по бермуди – може да ти се инфектират ожулените колена. Слагай наколенки бе, Ачо. Че то ако паднеш пиян и си ожулиш суратя, може в патриотичен патос да кажеш, че вражи куршум те

е близнал по челото (хъшове сме все пак, нали!), а сега какви ще ги дъвчеш пред тия, дето по византийски ти се присмиват и те поднасят.

Споменаваш нещо за майките им, пък дали не си знаел какво точно искаш

да кажеш, или не си могъл да го кажеш по-така, та оставяш народа да се чуди защо им е на гърците да ни дават на своите майки. Абе, човек, кажи го като хората, че искаш те да ни дадат майките си. То като кажеш думата майка, нали знаеш как трябва да продължиш. Нейсе, запуши я, както би се изразил дядо ти.

Хайде, добро изкарване по родните брегове (пардон, барове!) и внимавай

с питиетата, че повечето са ментета, родно производство. Наблягай на узото, понеже тия мерзавци ромеите и на него са му намерили цаката да ни цакат – слагат му на питието анасон, та да се познава и от кьор-кютюк пиян дали

е българско, или не.

Не се щади, узорвай се – пий на воля, да им изпием на гърчолята мастиката, както на нас чавки акъла са ни изпили…

 Твой Кирил Кадиеца,

зрител и хронист

 

 ПП

Да не пиеш там ром, ей –

ще те вземат за ромей!

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.