Оригиналът - снимка от Министерския съвет. Социалистически реализъм в действие

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Засега по веднъж в седмица, скоро на всеки три дни, а ще дойде време и всеки ден да се налага да привеждам този текст, като обновявам само конкретния повод:

СРУТЕЩА И СВЛАЧИЩА

Срутището към Рилския манастир в никакъв случай не е изключение! То само ни подсказва и показва какво правило ни очаква в близките години. Срутища и свлачища, пропадания и разпадания, предремонти и следремонти, думба-лумба, колкото – толкова, както – така, когато – тогава, където – там.

Това са стилът и методът, по които строи тази власт – през куп за грош и през пръсти. За нея е важно количеството, а не качеството. За нея е нужно да се похвàли, да се отчете, да се пошуми, да се удари в гърдите Булгар! Булгар!

Днес не се спазват стандарти и норми – всичко е на око и на кантар. Завличат се корупционно огромни суми и с остатъка се прави като за Бог да прости и карай да е весело. Контролиращите структури не смеят да си вършат работата и проверяват, ако проверяват, с широко затворени очи.

Като при късния соц (но без строгия надзор, който тогава бе правило, макар и не без изключения) се бърза да се реже лента не когато трябва, а когато на Режещия ленти му е необходимо и достатъчно да си организира поредната пиарна, а по скоро prопагандна акция. На това руснаците му викаха през соца показуха.

Така че наистина срутището към Рилския манастир е червена лампичка – какво ни предстои.

Както се пошегува една ФБ-приятелка, ББ явно е безумно смел човек – той си слага главата в торбата и поема колосални рискове всеки път, когато пътува по магистралите, които по негово време, чрез неговата власт и от приближените до нея фирми се строят у нас. Така ги строят, че си оставят ръцете. И като си ги оставят, вижда се, че и двете са били леви.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, роден на 6 март преди 99 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.