НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

В едно лично софийско училище с преподаване на средиземноморски езици някога кипеше голяма любов към Бойко Борисов. В това любимо на душата ми училище името Му беше свято и обвито с ореол. Жените на моето училище го боготворяха.

Първа започна една учителка по естествени науки - хубавичка и палава мома. Тя веднага се записа в ГЕРБ и за нула време направи такава кариера, че я гледахме само по телевизора. Като си помислех, че кабинетът й беше през три врати от моя, и получавах комплекси. Упреквах се до разкаяние, че не съм провидял и оценил високите й партийни и държавни таланти. А беше хубава и палава мома.

След нея в Борисов се влюби една от шефките на училището.

- Милчев, - каза ми тя, - имам две мечти. Първата е да съм по-млада, а втората е да си правя редовно лазерна епилация, та ако случайно ме забележи Бойко, да съм безупречна.

И излезе безупречна - сега е голям началник в голямо министерство и се надявам лазерната епилация да не е проблем. С подмладяването обаче не ми е ясно как точно стои въпросът.

Само ще вметна, че когато още в началото попитах тази наша началничка защо питае такива чувства към Генерала, тя промълви :

- Ами така, голям магнит ми е.

Чистачките, и те влюбени, спираха веднага да ти чистят стаята, ако кажеш нещо срещу Вожда. В малките си еднометрови офисчета бяха залепили негови снимки, портрети, биографии и още каквото се сетите за идола.

- Всичко му разбирам, като говори. Все едно, че мъжът ми, акордеонистът говори. Как да не му вярвам, кажи ми, като говори като мъжа ми? Така ми обясняваше една от чистачките.

Преди пет-шест години за 24 май домакинката на училището направи в Бойкова чест зимна градина с цветя и всякакви растения. И там, в голямо сандъче с райграс изряза две букви Б. Зимна градина в коридора с две символни букви ББ. После домакинката пусна перде пред зимната градина - да не се прашат цветята и най-вече буквите.

Обичаше го и библиотекарката, която отдели специален стелаж с книги на Карл Май.

А готвачката в стола въведе в менюто така нареченото генералско кюфте - кайма с жълтък в средата, нещо като пагони със звезда.

След такава любов аз какво да правя, освен да се разболея от мъка и от наранено мъжко самолюбие и да напусна?

И на тръгване да си откъсна няколко ябълки от задния двор на училището. По-сладки ябълки от тези никога не съм ял.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.