НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Аз отдавна от футбол не разбирам и мачове не гледам дори по телевизията.

Сега ще разсъждавам не по футболни въпроси, а на базата на здрав разум и нормална логика.

Има отбор в България, който от пет години върви все по-назад и по-назад. Губи мачове на поразия и на свой, и на чужд терен. Тази година стартира по много лош начин и е в зоната на кандидатите за изпадане. Потънал е в дългове. Всички знаят, че само благодарение на абсолютните двойни стандарти на Футболния съюз и пълната подкрепа от държавата, този клуб, който от три години не покрива своите задължения към нашата държава и не отговаря дори на минималните изисквания за изрядност, да не говорим за прозрачност на финансирането, съществува и продължава да мълчи привържениците си като част от професионалния футбол.

При нормална държава и нормален Футболен съюз, въпросният отбор отдавна трябваше да бъде извън професионалния футбол - на него абсолютно нищо не му е наред като финансови отговорности и задължения.

С други думи, по всички норми и правила, закони и стандарти, това е клуб със затихващи функции, изпаднал в агония и поддържан на командно дишане само защото негови привърженици и бивши футболисти са на ключови командни висоти в държавата и Футболния съюз.

И изведнъж се намира компания, която е готова да изсипе в тези подвижни пясъци, в тази черна дупка, в тази бездънна каца, в тази парична бездна (бездна значи същото - без дна, без дъно) много милиони финикийски знаци!

Кой разумен бизнесмен хвърля на вятъра толкова пари? Кой нормално разсъждаващ човек подкрепя абсолютно губещо предприятие? В такова, с извинение, финансиране, няма никаква логика - нито финансова, нито икономическа, нито футболна, нито човешка логика!

За да се решиш да закопаеш подобни огромни, даже умопомрачителни суми в безнадеждно начинание, означава, че ти разчиташ да си върнеш парите не по първия начин (това да е инвестиция с приемлив процент на възвращаемост), а по втория, третия и дори четвъртия начин. Това означава да "избиеш" харизаните милиони с някакви сделки, които ще ти уреди олигархията във властта и властта във олигархията. Друг способ няма.

Никъде, никога, по никакъв начин не е предприеман подобен инвестиционен риск. Това не е риск дори, а хазарт. Рискът е риск, когато има висока степен на разумност. Иначе е мошеничество в особено високи размери.

Поне аз така мисля. Но има ли смисъл да казвам какво аз мисля. България се е превърнала в държава на неограничените мошенически възможности. Затова и нейните демократични възможности са на такова ниско ниво. Тук нещата не стават по първия начин. А по втория, третия и дори четвъртия.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си