ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Наскоро екип от учени- зоопсихолози от Великобритания извърши много интересен експеримент. От малката рибка копърка (хамсия, цаца) са отделили продълговатия мозък – това всъщност е основната част от мозъка на рибите. После оперираната риба  пуснали в аквариум сред риби от нейната порода.  И твърде скоро безмозъчната копърка се превърнала в...лидер!

С изключителна храброст и безразсъдство рибката започнала да атакува доста по- големи обекти от нея, гонела всичко, което се изпречвало по пътя й... И най- интересното е, че останалите риби започнала да следват своя лидер като имитирали движенията и действията му - изгубили напълно собствения си инстинкт за самосъхранение. Всички копърки започнали да се подчиняват безпрекословно на увредения безмозъчен екземпляр.

Тук трябва да припомним, че психиатрите  повече от сто години твърдят, че към резките, революционните промени, като правило, се стремят главно психопатите. Известно е, че увредените, психопатичните личности изпитват определени трудности в живота си заради хаоса в своя вътрешен свят. Но те не признават това, обясняват го само с неправилното устройство на външния свят. Неистово желаят да го разрушат и да го построят отново, според своите лични виждания и правила. Те напълно забравят кои са и откъде са дошли и започват да се изживяват като „бащи”, „спасители”, „строители”, „благодетели”.  Те „дават”, те „решават”, те „спасяват”.  Те са вся и всьо!  От тях започва  всичко на този свят.  Самовластни, безпогрешни, нагли, суетни, самовлюбени,  напълно самозабравили се лидери. При това не особено интелигентни, възпитани и често пъти слабо образовани. Но единствени, неповторими, просто незаменими. При това готови да жертват и най-близките си, само и само да оцелеят, да бъдат единствени. И искат да внушат на поданиците си, че всяка промяна без тях е обречена, че всичко ще рухне, дори ако страната им е стигнала до дъното...

Много обичат да се представят и като неразделна част от народа. Смесват се с тълпата, особено добре се чувстват сред по-слабо образованите. Интелигенцията ги дразни, особено по-изявената й част. Постоянно играят, лицемерят, демагогстват, кокетират: „Аз съм просто един от вас... Нищо повече!” И често се държат неадекватно. Тоест, своята ненормалност те оправдават с външните фактори, не признават своето истинско, реално състояние. Просто не са в състояние да го разберат и анализират. Критика не търпят. Няма самоанализ, самокритика. Направо са безгрешни. Винаги някой друг им е виновен. И в критични ситуации бива пожертван от тях. Защото другите винаги грешат, но те никога. Знаят и могат всичко!

От историята знаем, че в периоди на социални сътресения се случва така психопати да поемат властта, защото обикновено са упорити, агресивни, безжалостни. Ленин беше казал, че заради щастието на една десета от човечеството (от новия човек- комунист!) си струва да се жертват останалите девет десети. И за съжаление безмозъчните му последователи приеха тази безумна идея и започнаха да я осъществяват! 

Бележитият френски психолог, антрополог и социолог Гюстав Лебон (1841 -1931) твърди, че: „Убедеността в собствената правота може лесно да хипнотизира обкръжаващите, да разпространи безпрепятствено и най-опасната психическа зараза.”

А древна еврейска поговорка гласи: „Героите и бандитите се пекат от едно и също тесто.” Примерите наистина са много...

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков