БНР, Силвия Великова разговаря с Галин Стоев

Демокрацията и гражданското общество са цивилизационен процес, а не последна спирка на автобус. Това каза в интервю за БНР театралният режисьор Галин Стоев, директор на Драматичния театър в Тулуза, Франция. Вчера той отправи остро отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов, което бе широко тиражирано в медиите и социалните мрежи. 

Гражданското общество трябва да бъде коректив на политиците, които избира, за да му служат. „В момента, в който започнат разминаванията между думите и делата на политиците, гласоподавателят трябва да е готов отново да излезе на улиците и да им поиска сметка“, заяви Галин Стоев в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт".

„Това, което в момента разиграва официалната власт като стратегия, е да постави каруцата пред коня, задава въпроси от типа – ние като си тръгнем, кой ще ни замени, защо няма водачи на протеста. И също така ни плаши, вадейки плашилото на ужасното бъдеще, което ни чака в момента, в който тази власт ще си отиде. Този тип подмяна на проблематиката не върши работа и не би трябвало да се хващаме на това какво ще стане. Ще започнем да си задаваме въпроси на изборите.“

„Адресатът премиер-министър беше само повод. То не е писано само той да го прочете“, изтъкна Стоев по повод писмото си.

„Това е дълъг процес в годините на това управление, когато у мен, както и в много хора се трупаше постепенно негативизъм, фрустрация и гняв. Протестите канализираха това възмущение и аз трябваше просто да му намеря адекватна форма.“

Стокхолмският синдром е нещо отдавна познато - парадоксално привързване на жертвата към мъчителя. При интелектуалците той се изразява по-скоро през дългогодишното пълно маргинализиране на културната и на критическата мисъл, отбеляза Галин Стоев.

„В този смисъл нашите културтрегери са подложени на нещо, което спокойно може да се нарече културен геноцид. Те са екзистенциално маргинализирани, Covid-19 засили тези процеси, за някои от тях ситуацията в момента е въпрос на чисто физическо оцеляване.“

Стоев се е опитал в писмото си да отправи критичен поглед към „именно тази ненормалност, която се опитват да ни продадат като нормалност“.

Според режисьора един от позитивите на ситуацията с коронавируса е връщането на младите хора тук - от един друг контекст, в който те са осъзнали, че държавата може да ти бъде не враг по презумпция, с когото да се бориш на всяка цена и да го заобикаляш, а структура, която да ти помага и да прави живота ти по-лесен.

„Тези хора, които са изживели тази опитност да съществуват в контекст, в който държавните институции работят и са там, за да ти помогнат, а не за да те смачкат. Тези хора вече знаят, бих казал на клетъчно ниво, че това е възможно, че това работи, че това се случва“, допълни Галин Стоев.

От момента, в който не се замисляш дали да направиш най-доброто за себе си или най-доброто за всички, започва и промяна в парадигмата на мисленето, посочи режисьорът.

„Това, което можем да научим в момента, е да хванем тази енергия, на този нов тип мислене и да го усвоим. Факт е, че от няколко години си казваме, че критична маса няма, че тя не съществува, че тя е смазана. Но концепцията за това, че може би натиск ще дойде от българи, които са извън България, защото те стават все повече и повече, в това може би има някаква надежда и стратегия за бъдещето.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята