БНР, Силвия Великова разговаря с Галин Стоев

Демокрацията и гражданското общество са цивилизационен процес, а не последна спирка на автобус. Това каза в интервю за БНР театралният режисьор Галин Стоев, директор на Драматичния театър в Тулуза, Франция. Вчера той отправи остро отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов, което бе широко тиражирано в медиите и социалните мрежи. 

Гражданското общество трябва да бъде коректив на политиците, които избира, за да му служат. „В момента, в който започнат разминаванията между думите и делата на политиците, гласоподавателят трябва да е готов отново да излезе на улиците и да им поиска сметка“, заяви Галин Стоев в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт".

„Това, което в момента разиграва официалната власт като стратегия, е да постави каруцата пред коня, задава въпроси от типа – ние като си тръгнем, кой ще ни замени, защо няма водачи на протеста. И също така ни плаши, вадейки плашилото на ужасното бъдеще, което ни чака в момента, в който тази власт ще си отиде. Този тип подмяна на проблематиката не върши работа и не би трябвало да се хващаме на това какво ще стане. Ще започнем да си задаваме въпроси на изборите.“

„Адресатът премиер-министър беше само повод. То не е писано само той да го прочете“, изтъкна Стоев по повод писмото си.

„Това е дълъг процес в годините на това управление, когато у мен, както и в много хора се трупаше постепенно негативизъм, фрустрация и гняв. Протестите канализираха това възмущение и аз трябваше просто да му намеря адекватна форма.“

Стокхолмският синдром е нещо отдавна познато - парадоксално привързване на жертвата към мъчителя. При интелектуалците той се изразява по-скоро през дългогодишното пълно маргинализиране на културната и на критическата мисъл, отбеляза Галин Стоев.

„В този смисъл нашите културтрегери са подложени на нещо, което спокойно може да се нарече културен геноцид. Те са екзистенциално маргинализирани, Covid-19 засили тези процеси, за някои от тях ситуацията в момента е въпрос на чисто физическо оцеляване.“

Стоев се е опитал в писмото си да отправи критичен поглед към „именно тази ненормалност, която се опитват да ни продадат като нормалност“.

Според режисьора един от позитивите на ситуацията с коронавируса е връщането на младите хора тук - от един друг контекст, в който те са осъзнали, че държавата може да ти бъде не враг по презумпция, с когото да се бориш на всяка цена и да го заобикаляш, а структура, която да ти помага и да прави живота ти по-лесен.

„Тези хора, които са изживели тази опитност да съществуват в контекст, в който държавните институции работят и са там, за да ти помогнат, а не за да те смачкат. Тези хора вече знаят, бих казал на клетъчно ниво, че това е възможно, че това работи, че това се случва“, допълни Галин Стоев.

От момента, в който не се замисляш дали да направиш най-доброто за себе си или най-доброто за всички, започва и промяна в парадигмата на мисленето, посочи режисьорът.

„Това, което можем да научим в момента, е да хванем тази енергия, на този нов тип мислене и да го усвоим. Факт е, че от няколко години си казваме, че критична маса няма, че тя не съществува, че тя е смазана. Но концепцията за това, че може би натиск ще дойде от българи, които са извън България, защото те стават все повече и повече, в това може би има някаква надежда и стратегия за бъдещето.“

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората не искат да бъдат богати, те искат да бъдат по-богати от другите.“

Джон Мил, английски философ, роден на 20 май преди 218 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев