НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

БНТ и Нова се опитват да „хванат вятъра“. В репортажите и предаванията им сякаш нещо се е „пропукало“ и през процепите от светлина се виждат за пръв път и част от протестиращите, и част от техните искания. Колкото да не без хич. Колко мило и професионално! И колко тъжно късно и престорено!

Гласовете на някои от водещите по тези две „национални“ телевизии от вчера вече са „по-уверени“ и въпросите им са по-смелички. Даже Бойко Василев снощи в „Панорама“ трепкаше с по-различен от обичайния си патос, който иначе винаги е правилен и проправителствен. А останалата сама в студиото на „Панорама“ след края на предаването и отскоро бутана много напред Деница Сачева е най-красноречивата гледка. Сама в студиото и камерата високо над нея.

За Нова тв нямам никаква надежда. Там командите ще продължат да са отчетливи, господарски и мимикриращи.

По-интересен ми е Емил Кошлуков. Простете ми за сравнението, но този някогашен студент, който от трийсет години се изживява като най-младия партизанин, на когото е позволено всичко и на когото се полага всичко, сигурно би искал да вземе завоя. За него, поне доколкото съм наблюдавал политическите му изяви, основни са били политическият рекет, личната изгода и конюнктурата. Ролята му на шеф на БНТ е комисарска и далеч надхвърля неговите „художествено-творчески“ възможности. Но пък как ласкае егото му.

Тук само ще вметна, че неговата оставка като Генерален директор на БНТ е неизбежна и наложителна. Но не мога да си затворя и очите за факта, че мнозина, подписали петицията с искане за неговото отстраняване, са несменяеми любимци на властта и на самата БНТ. И като гледам нечии имена, ми иде едновременно и да плача, и да се смея.

Срам ме е за сегашния „облик, съдържание и поведение“ на БНТ и Нова. За Канал 3 въобще не ми се говори.

И все пак накрая ще кажа – който се опитва да хване вятъра, трябва да знае, че вятърът винаги ще мине през пръстите му.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков