НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

БНТ и Нова се опитват да „хванат вятъра“. В репортажите и предаванията им сякаш нещо се е „пропукало“ и през процепите от светлина се виждат за пръв път и част от протестиращите, и част от техните искания. Колкото да не без хич. Колко мило и професионално! И колко тъжно късно и престорено!

Гласовете на някои от водещите по тези две „национални“ телевизии от вчера вече са „по-уверени“ и въпросите им са по-смелички. Даже Бойко Василев снощи в „Панорама“ трепкаше с по-различен от обичайния си патос, който иначе винаги е правилен и проправителствен. А останалата сама в студиото на „Панорама“ след края на предаването и отскоро бутана много напред Деница Сачева е най-красноречивата гледка. Сама в студиото и камерата високо над нея.

За Нова тв нямам никаква надежда. Там командите ще продължат да са отчетливи, господарски и мимикриращи.

По-интересен ми е Емил Кошлуков. Простете ми за сравнението, но този някогашен студент, който от трийсет години се изживява като най-младия партизанин, на когото е позволено всичко и на когото се полага всичко, сигурно би искал да вземе завоя. За него, поне доколкото съм наблюдавал политическите му изяви, основни са били политическият рекет, личната изгода и конюнктурата. Ролята му на шеф на БНТ е комисарска и далеч надхвърля неговите „художествено-творчески“ възможности. Но пък как ласкае егото му.

Тук само ще вметна, че неговата оставка като Генерален директор на БНТ е неизбежна и наложителна. Но не мога да си затворя и очите за факта, че мнозина, подписали петицията с искане за неговото отстраняване, са несменяеми любимци на властта и на самата БНТ. И като гледам нечии имена, ми иде едновременно и да плача, и да се смея.

Срам ме е за сегашния „облик, съдържание и поведение“ на БНТ и Нова. За Канал 3 въобще не ми се говори.

И все пак накрая ще кажа – който се опитва да хване вятъра, трябва да знае, че вятърът винаги ще мине през пръстите му.

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...