ВЕСЕЛИН НАНОВ, "Свободна Европа"

Строеж върху паметник на културата или около него. Всеки момент това може да се случи на още една историческа сграда в София.

Процесът е подпомогнат от липса на документи или на противоречия в тях, които дават основание на властите да вземат всякакво решение, сочи проверка на Свободна Европа в 5 държавни и общински институции. Просто за всяко от възможните решения - да се събори старата сграда, да се строи около нея или да не се строи изобщо, ще се намери документът с нужното съдържание.

Така излиза, че историята на само една сграда в София може да отговори на основния въпрос: защо едно и също действие по разрушаване на културното наследство може да се повтаря отново и отново, сякаш се следва все един и същи сценарий.

София, улица "Ангел Кънчев" 3

На ул. "Ангел Кънчев" 3 в момента има една жълта двуетажна сграда, която е паметник на културата от местно значение. Нейни собственици са Иво и Пламен Маркови, чиято идея е да построят 25-метров хотел с три нива подземни гаражи в двора на къщата.

През 2017 г. Министерството на културата отхвърля два варианта за промяна на пространството, които предвиждат различна степен на "поглъщане" на старата сграда от ново строителство.

Година по-късно то обаче е съгласувало ново предложение - този път за строителство в двора на къщата. Инвеститорите внасят съгласуваното предложение за раглеждане в Столична община на 29 август 2018 година. По това време министър е Боил Банов, правителството е на ГЕРБ и "Обединени патриоти".

В документа на Министерството на културата пише, че “новото застрояване в имота се съобразява с принципите за цялостно запазване на сградата… (и) цели да действа като своеобразен фон/екран, на който изпъква фасадата на НКЦ (недвижимата културна ценност) с нейната архитектурно-художествена стойност”.

На 21 октомври 2020 година главният архитект на София Здравко Здравков се позовава на този документ, за да издаде своя заповед. С нея се разрешава изготвянето на проект за изменение на устройствения план в имота.

Случаят предизвика недоволство сред граждани, които направиха петиция срещу възможния строеж и замислиха съдебни дела.

Според авторите на петицията “инвестиционните намерения предвиждат събарянето на част от сградата - паметник на културата”. Те пишат, че събарянето ще се извърши чрез “неоснователно кадастрално разделяне" с което сградата ще се раздели на две отделни сгради - "с цел заобикаляне принадлежността й към недвижимите културни ценности".

Това е къщата на братя Иванчеви

Основната сграда, която се намира на адрес “Ангел Кънчев” 3, фигурира в архивите като "Къщата на братя Иванчеви". Построена е в самото начало на миналия век за Тодор Иванчев, един от петимата братя търговци, преселили се от Банско след Освобождението.

На братя Иванчеви България дължи шосета, мостове, канализация, хотели, гробницата-мавзолей на княз Александър Батенберг и основаването на най-голямата и печеливша фирма преди 1944 г. – "Гранатоид".

В периода между 1910 и 1929 година в къщата е живял българският философ и автор на съвременния химн "Мила Родино“ Цветан Радославов.

Авторите на проекта са младите тогава архитекти Георги Фингов и Киро Маречков, казаха от Музея за история на София за Свободна Европа. Двамата основават архитектурното си бюро през 1902 г. и къщата е една от първите им съвместни творби.

Сградата е в стил сецесион и е емблематичен представител на богатото буржоазно жилище в София. През 30-те години в двора на имота е изградена допълнителна стопанска постройка.

След 1945 г. тя е национализирана. През 50-те в двора й са построени гаражи.

В началото на 70-те години на 20 век тя е предоставена за седалище на Съюза на българските писатели (СБП). По всяка вероятност е реституирана от наследниците на братя Иванчеви, след което е препродадена.

Какво ще стане със сградата

Краткият отговор на този въпрос е, че всичко зависи от документите, които определят каква част от имота е паметник на културата, казаха архитекти, с които Свободна Европа разговаря. Те направиха и едно уточнение: режимите за защита на един паметник на културата се отнасят и до прилежащата му среда.

Дори строителството да не засяга самия паметник на културата, то изменя пространството, което го заобикаля. Затова подобна намеса трябва да се одобри заедно с преценката за това дали намесата е допустима спрямо действащите режими на защита.

Новият проект за сграда на адрес “Ангел Кънчев” 3 принадлежи на дружеството “Зандър ЕООД”. Управител на фирмата е арх. Симеон Цонков, който е част от екипа архитекти, стоящи и зад софийския хотел Sense на бул. "Цар Освободител".

В писмен отговор до Свободна Европа арх. Цонков съобщи, че предложението за ново застрояване предвижда “изцяло пълноценно и абсолютно запазване на оригиналния контур на сградата архитектурно-строителен паметник и нейното цялостно експониране”.

Проектът на архитект Цонков не предвижда събарянето на основната сграда. Той обаче предвижда премахването на други две постройки, които се намират в границите на имота. Става дума за прилежаща към основната сграда стопанска постройка, изградена през 30-те години на ХХ век, както и за гаражи в югоизточната част на двора, изградени през 50-те години на ХХ век.

Премахването им е предвидено в Обяснителна записка, приложена от “Зандър ЕООД” към предложението за изменение на устройствения план в имота. Документът, който "Свободна Европа" видя, е изпратен до Министерството на културата през април 2018 г.

Записката уточнява, че въпросните помещения “не са част от оригиналната застройка на имота и нямат културно историческа стойност”.

Една съща постройка, две различни ЕГН

Проблемът със стопанската сграда в двора е в това, че тя има два противоположни статута на две различни места. На едното място пише, че и тази допълнителна постройка от 30-те години също е паметник на културата, а на другото - че не е.

Съществува например графична документация, приложена към информационната карта за имота. Там е описан неговият статут и състояние, като е посочено, че единствено основната сграда е паметник на културата.

Картата се съхранява в Националния институт за паметници на културата(НИНКН) и е издадена през 1988 г., когато къщата е получила статут на паметник на културата с местно значение.

Само че извадка от Плана за регулация и застрояване на зоната, в която се намира имотът, сочи друго - че не само главната сграда, а и прилежащата към нея постройка, изградена през 30-те години, е паметник на културата. Този документ е от 2014 г.

Освен тези два документа с противополжно съдържание съществуват още три, които взаимно се изключват.

Част от документацията, предоставена от НИНКН, е и кадастрална скица на имота от 2016 г., според която към онази дата основната сграда и прилежащата стопанска постройка представляват единен обект.

Но справка на "Свободна Европа" в кадастралния регистър от 30 май сочи, че двете сгради са обособени като два отделни обекта.

Що се отнася до сайта на Географската информационна система на София (ГИС София), двата обекта продължават да са (единен) паметник на културата.

Допълнение към пълната каша

Дотук ставаше дума за един и същи обект с различен статут. Но има и още нещо. Кадастралното разделяне, направено през 2016 г., обособява като отделен обект не само стопанската постройка, но и част от основната сграда. Тоест, възникнал е някакъв нов обект, състоящ се от стопанска сграда от 30-те и от част от къщата, построена в началото на ХХ век от Фингов и Маричков.

Към документацията за имота в НИНКН не са приложени документи, с които това разделяне да е обосновано.

Според експертите от Музея за история на София прилежащата стопанска постройка се явява “неотменна и неделима” част от къщата. По тяхно мнение дори и гаражите в двора, построени през 50-те, също “принадлежат на функцията на жилищната сграда” и по смисъла на Закона за културното наследство би следвало те да са част от охранителната й зона.

Въпреки това Министерството на културата и Столичната община са съгласували проект за изменение на устройствения план в имота. Не е ясно с какви доводи.

Сградата на "Ангел Кънчев" 3 е жертва и на друг проблем - че няма ясни предписания за това каква е допустимата в имота намеса. Прегледът на документите и взетите решения показва, че този паметник е пример за културна ценност без налични режими за защита. В това положение са хиляди постройки в цялата страна.

Какво е "режим на защита"

Режимите на защита са норми, които определят допустимата намеса на съвременния човек в едно историческо пространство. Те засягат не просто облика на всяка сграда паметник на културата, но и нейната прилежаща среда.

Законът за културното наследство задължава Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да изготви такива режими още при процедурата за обявяването на културните паметници.

При повечето от недвижимите паметници на културата обаче защитните режими никога не са били изготвени, каза за Свободна Европа арх. Михаил Праматаров, експерт на НИНКН.

Настоящият Закон за културното наследство е в сила от 2009 година. Предишното законодателство не е задължавало отговорните органи да изготвят подобни режими за всички недвижими културни ценности.

Праматаров добави, че днес НИНКН трябва да запълни липсите, но пък няма нужния капацитет. "Ние все пак сме само 45 души, които отговарят за 44 000 паметника”, каза той.

Как се действа, когато няма режим

При липсата на "готови" режими за защита експертите на НИНКН са задължени да изготвят специализиран анализ на инвестиционните намерения. Там се определя дали замислената намеса в един имот паметник на културата е допустима. Според Праматаров това създава предпоставка за прилагането на натиск над експертите от страна на инвеститора.

“Колегите от НИНКН са принудени да изготвят анализ за всеки отделен случай, вместо да разполагат с готова информация, която само да приложат", каза за "Свободна Европа" архитект Йорданка Кандулкова. Тя беше директор на НИНКН до 2011 година, когато Вежди Рашидов я отстрани от поста.

"Най-неприятното в случая е, че при една обективна работа на колегите винаги отсреща инвеститорът има съмнение, че това е субективно отношение към него. Това възпитава в обществото недоверие към институцията”, добави тя.

За арх. Кандулкова най-важната първа стъпка за премахване на съмненията за корупция е актуализацията на регистрите за паметниците на културата.

Какво следва

От заседанието на комисията по култура към Софийския общински съвет, провело се на 19 април, става ясно, че след среща между арх. Здравков, кмета на район “Средец” Трайчо Трайков и столичния кмет Йорданка Фандъкова е взето решение експерти от Музея за история на София да изготвят режими за защита на средата около къщата.

Според публикация на страницата на кмета Фандъкова във Фейсбук, целта на режимите за защита ще е налагането на “рестрикции в застрояването”. За да бъдат приети, те трябва да получат одобрение от експертите на НИНКН. Към настоящата дата информация за процедурата по изготвянето и гласуването на режимите за защита на “Ангел Кънчев” 3 не е достъпна в публичното пространство.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.