„Нашият православен народ  достигна до такова гнусно скотско положение, щото и аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестира против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване,   а ти мълчиш като риба и търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания. Какво искате от един подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. 

Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" 

Познахте ли от кого е този текст?

От великия Ботев, нали?! 

Когото вече цензурираха в учебниците на нашите деца... 

НО НИЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАХМЕ ЗАЩОТО СМЕ:

Първи по корупция от години.

Първи по заболявания. Криза в здравеопазването, най- скъпи лекарства.

Първи по смъртност.

Първи по неграмотност.

Заради кризата в образованието.

Съсипаната българската култура.

Защото  сме последни по качество на живот.

С най-ниска продължителност на живот.

 С най- мизерните пенсии и заплати

С най-малко чужди инвестиции от всички страни в ЕС.

Със застрашен среден и дребен бизнес

С компрометирана съдебна власт

На последно място по свобода на словото в ЕС.

Очевидно - този модел за Борисов беше  ултра справедлив. 

Така ли изглеждат нещата от премиерския прозорец? 

 Но както видяхме, на улицата се вижда съвсем друго, нали?!

 

 

 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков