„Нашият православен народ  достигна до такова гнусно скотско положение, щото и аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестира против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване,   а ти мълчиш като риба и търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания. Какво искате от един подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. 

Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" 

Познахте ли от кого е този текст?

От великия Ботев, нали?! 

Когото вече цензурираха в учебниците на нашите деца... 

НО НИЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАХМЕ ЗАЩОТО СМЕ:

Първи по корупция от години.

Първи по заболявания. Криза в здравеопазването, най- скъпи лекарства.

Първи по смъртност.

Първи по неграмотност.

Заради кризата в образованието.

Съсипаната българската култура.

Защото  сме последни по качество на живот.

С най-ниска продължителност на живот.

 С най- мизерните пенсии и заплати

С най-малко чужди инвестиции от всички страни в ЕС.

Със застрашен среден и дребен бизнес

С компрометирана съдебна власт

На последно място по свобода на словото в ЕС.

Очевидно - този модел за Борисов беше  ултра справедлив. 

Така ли изглеждат нещата от премиерския прозорец? 

 Но както видяхме, на улицата се вижда съвсем друго, нали?!

 

 

 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...