МАРИЯ СПИРОВА, "Фейсбук"

Няма съмнение, че едно блокирано кръстовище е неудобство.

Както за пътуващите, така и за хората, преграждащи пътя им с телата си.

Но знаете ли кое още е неудобство?

Да те изгонят от дома ти.

Да се наложи да си вземеш децата и да ги метнеш на кола или самолет за нанякъде, защото не можеш да оцелееш с капка достойнство в родното си място. Защото не можеш да си позволиш да купуваш всеки месец лекарствата на баща си или да караш майка си до най-близката все още нерухнала болница.

Да ти откраднат държавата. Да ти откраднат природата. Да ти откраднат бизнеса. Да те мачкат и унижават, защото си кадърен, ама не познаваш правилните хора и за тебе място под слънцето няма. Да те уволнят, щото много приказваш или не искаш да гласуваш "правилно." Да ти отровят кравите или живота като цяло, което дойде първо - защото за едни всичко е позволено, а за други - нищо.

Такива са историите, които слушам от сънародници от Лондон до Варна.

Такива са историите, които чух в Брюксел, в Берлин, в София, наскоро чак и от Чикаго. Слушам ги по протести, по събирания за 24 май, за 3 март. Такива са историите на българите в България, такива са и историите им, когато се озоват зад граница.

Българи, тръгнали си от окръжни градове, проклинат администрацията на ГЕРБ, смазала честния им труд и принудила ги да емигрират. Българи от плодородни региони мечтаят да обработват родната си земя, но днес се грижат за чуждата, защото не са могли да се примирят с мутренския феодализъм, поробил селата им. Български турци копнеят за родопските си къщи и проклинат задушаващата хватка на ДПС, от която са избягали в Северна Европа.

Български роми търсят образование, работа и достойнство в чужбина, защото не могат да функционират като пълноправни граждани в собствената си държава. Те са отвратени от политическата система, която ги държи мразени, зависими и безпомощни, за да ги употребява по всякакви цинични начини - като лесна мишена за пренасочване на обществения гняв и трупане на евтини дивиденти по избори.

Затова много от тези хора също протестират по улиците на далечни страни. Затова крещят едни и същи думи, в един глас със семействата и приятелите в България. А понякога и по-силно от тях, или дори вместо тях, защото могат да си го позволят на хиляди километри от страха и зависимостта.

Важно е да си степенуваме неудобствата.

Неудобство е, приятели, мутрокрацията. Режимът на ГЕРБ и ДПС, асистиран от "патриоти" и "социалисти", изяжда с върховна наглост държавата пред очите ни. Неудобство номер едно - за всички нас, където и да се намираме по света.

Неудобство е хибридният режим на Борисов, неудобство е неразбитата мрежа на ДС, неудобство е срастването на властите в услуга на алчни крадци. Неудобство е невъзможността да получим независимо правосъдие и независими медии, въпреки че все още има смели съдии и журналисти, които устояват при кошмарен натиск и разправа. Неудобство е да ни заливат всекидневно с цунами от воняща неистина.

Неудобство е в наше име да се извършват престъпления и предателства с невиждани дързост и мащаб. Неудобство е да сме нечия вечна подпорна стена пряко волята си.

Затова, ако се окажете днес или друг ден в задръстване на някой софийски или русенски, или бургаски път, спомнете си кой всъщност ни блокира пътя.

Пътя към свободата, върховенството на закона, добруването, успехът чрез честни усилия, щастието. Пътя към свестните болници, добрите училища, непокътнатите публични плажове, чистия въздух, чистата съвест.

Тези, които задръстват шосето, не искат да ви пречат. Те искат онези, които задръстиха България, да спрат да ви пречат.

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков