ТЕОДОР УШЕВ, "Фейсбук"

Днес изгледах прословутото видео на премиера. Не е смешно.

Този човек трябва спешно да бъде освидетелстван.

По същество той развива крайно фашистки теории ("Работата носи свобода" е най-безобидната фраза). В 2020 г. да нареждаш "Лекувайте ги, да се връщат да работят" е еманация на идеята на национал-социалистите и комунистите, които разглеждат човека не като личност, а като единица за полезно действие. Човекът като " animal laborans". Не като живо, мислещо същество, а като "homo faber",  като бройка в строя. Той не слуша лекарите, които вози в колата. Той ги използва за слушатели, които да бъдат негови клакьори. Професор му казва - "Лекуваме 1900 човека", той му отговаря " Гледай каква маркировка, Балтов!". 

Жал ми е за тези негови пътници. Работници, лекари, професори, милиони хора са единствено хора с лопати, които обръщат асфалт на произведението на живота му - 100  километра шосе.

Виновници сме всички ние. Журналисти, негови съпартийци, негови съратници. Негови опоненти дори. Хората, които го възхваляват, които му казват "Браво!" Стигаме неминуемо до Хана Арендовата " Баналност на злото".

Всеки ден на този болен човек начело на държавата е съучастие в баналното престъпление на потъпкване на човешкото достойнство, мисъл, живот.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Малцина са щастливците с талант. Трябва още, за да има талантът щастие.“

Ектор Берлиоз, френски композитор и диригент, роден на 11 декември преди 222 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.