ТЕОДОР УШЕВ, "Фейсбук"

Днес изгледах прословутото видео на премиера. Не е смешно.

Този човек трябва спешно да бъде освидетелстван.

По същество той развива крайно фашистки теории ("Работата носи свобода" е най-безобидната фраза). В 2020 г. да нареждаш "Лекувайте ги, да се връщат да работят" е еманация на идеята на национал-социалистите и комунистите, които разглеждат човека не като личност, а като единица за полезно действие. Човекът като " animal laborans". Не като живо, мислещо същество, а като "homo faber",  като бройка в строя. Той не слуша лекарите, които вози в колата. Той ги използва за слушатели, които да бъдат негови клакьори. Професор му казва - "Лекуваме 1900 човека", той му отговаря " Гледай каква маркировка, Балтов!". 

Жал ми е за тези негови пътници. Работници, лекари, професори, милиони хора са единствено хора с лопати, които обръщат асфалт на произведението на живота му - 100  километра шосе.

Виновници сме всички ние. Журналисти, негови съпартийци, негови съратници. Негови опоненти дори. Хората, които го възхваляват, които му казват "Браво!" Стигаме неминуемо до Хана Арендовата " Баналност на злото".

Всеки ден на този болен човек начело на държавата е съучастие в баналното престъпление на потъпкване на човешкото достойнство, мисъл, живот.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си