СВЕТЛОЗАР ЖЕЛЕВ, фейсбук

17 март - Денят на Свети Патрик, светията който прогонва змиите от Ирландия. Дано и в нашата съвременна история остане с началото на прогонването им и от България. Много змии хранихме през тези години, смучеха кръвта на народа и млякото на земята ни, тлъстееха и богатееха, сменяха кожи, партии и приятелски кръгове, пускаха отрова от екрани, парламентарни трибуни и в сърцата ни, тровеха умовете, правеха си гнезда в министерства, Народно събрание и институции, държаха в мъртва хватка съдбите, бъдещето и парите на всички ни, задушаваха всяка надежда и светлина, изгризаха отвътре и съдебната система, и четвъртата власт. 

Време е да се затворят в дупки и зандани, Ирмин, или Зъмски ден е, когато се пъдят змиите.

---

СВЕТЛОЗАР ЖЕЛЕВ е активист в областта на съвременната литература и книгоиздаване. Работил е за издателства "Сиела" и "Колибри". Водил е стотици премиери на книги и предавания за книги по БНР и БНТ. "Често ме наричат Човека-книга", казва Желев.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.