СВЕТЛОЗАР ЖЕЛЕВ, фейсбук

17 март - Денят на Свети Патрик, светията който прогонва змиите от Ирландия. Дано и в нашата съвременна история остане с началото на прогонването им и от България. Много змии хранихме през тези години, смучеха кръвта на народа и млякото на земята ни, тлъстееха и богатееха, сменяха кожи, партии и приятелски кръгове, пускаха отрова от екрани, парламентарни трибуни и в сърцата ни, тровеха умовете, правеха си гнезда в министерства, Народно събрание и институции, държаха в мъртва хватка съдбите, бъдещето и парите на всички ни, задушаваха всяка надежда и светлина, изгризаха отвътре и съдебната система, и четвъртата власт. 

Време е да се затворят в дупки и зандани, Ирмин, или Зъмски ден е, когато се пъдят змиите.

---

СВЕТЛОЗАР ЖЕЛЕВ е активист в областта на съвременната литература и книгоиздаване. Работил е за издателства "Сиела" и "Колибри". Водил е стотици премиери на книги и предавания за книги по БНР и БНТ. "Често ме наричат Човека-книга", казва Желев.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.