НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ
1.
Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.
Но трябва да (се) разберем простотията да си остане за домашна употреба. Свикнали сме с нея, никак не ни пречи, с нея си живеем бая години вече. Обаче ако започнем да си я показваме навън, може да ни излезе име, че сме прости. Ала дори това не е главното. Главното е, че както не остана съсед ядосан на простотията ни, някой ден може да стане нещо просто - ей така, като си говорим простотии, да предизвикаме някоя война срещу нас на разгневен комшия или дори на регионална сила. Просто не ми се мисли ако ядосаме някоя велика сила.
Мислите, че се шегувам, че преувеличавам? Значи ви е бедна фантазията колко мънички камъчета обръщат колата в международните отношения! Затова да си мерим простотиите и да мислим преди да говорим.
То, че няма са спрем да говорим - няма, но поне да започнем да мислим...
2.
Пробуждането на Обществото около избора на главен прокурор е лъч на надежда.
Позитивното е още повече в това, че се говори не само за абсолютно неприемливата конкретна персона (не мога до напиша "личност"), а за системния проблем. Аз отдавна съм писал за опасността от ППП - Политическа партия "Прокуратура", за Прокуратурата като де факто втора камара на(д) парламента и за най-брутално вредния дефект на конституцията, създадена за да получим точно този преход, който получихме - омаскарен, окарикатурил демокрацията, отслабил държавността и онеправдал обикновените хора: безотговорната, извадена от реалността Съдебна власт, особено с главния прокурор, над който е само Господ, в резултат на което имаме нагла демонстрация на безнаказаност и предпоставки за прокурорска диктатура над иначемислещите.
При все това на мен ми убягва нещо много важно в протестите тези дни.
А то е, че системното игнориране и погазване на демокрацията през последните 10 години и избуяването на всички нива на властта на хора недемократи и антидемократи, плюс разбирането у много от властимащите, че каквото е можело да се постигне чрез процедурите на формалната, фасадна демокрация е постигнато вече, заедно с абсолютно вредното (и анти-мандатно) заседяване във властта на цяла кохорта слаби управленци, но силни корупционери, е на практика един процес на доста тревожна и симптоматична селекция:
на хора, които в червата си ненавиждат демокрацията, готови са да прибегнат в името на властта си и към репресии, оперирани са откъм морал и са несъстоятелни откъм професионализъм; били са слуги, обслужващ персонал, втори и трети цигулки с амбиции за първи.
Тази селекция сега показва конкретното си опасно лице, но ще е заблуда ако си мислим, че тя се изчерпва с това конкретно лице.
Не е до конкретното лице. Не е.
Става дума за социален феномен.
Те идат. Те нямат търпение. Те смятат, че настъпва техният час. Те скърцат с острите си зъби и искат власт. Искат властта!
Затова първи трябва да се изплашат от тях днешните властници. Аз се учудвам как не го осъзнават! Вероятно защото не четат книги. А можеха да прочетат някоя и друга. На първо време поне "Цар Плъх"...
3.
Цялата гола и уродлива истина за това, в което сме се превърнали:
Спешно трудоустройват опозорил се морално висш спец-магистрат, един от творците на нашата ненормалност; и в същото време уволняват от работа медицинската сестра, дръзнала да организира своите измъчени и онеправдани сестри за протест срещу същата тази наша ненормалност.
