Асоциацията на европейските журналисти – България поздравява колегите, които незабавно изразиха несъгласието си с неприемливото и обидно отношение на министър-председателя Бойко Борисов. Във вторник премиерът за пореден път си позволи да се държи неуважително към журналисти, които изпълняваха задълженията си – да му задават въпроси, с цел да информират аудиторията по теми от безспорен обществен интерес.
Държим да подчертаем, че интересът на журналистите в този случай е напълно легитимен – премиерът се намира на работа и въпросите, които му се задават, са изцяло делови. Тъй като става дума за строго служебни отношения, по никакъв начин това не е навлизане в лично пространство и буди недоумение реакцията на Борисов, включваща махленски език и обида, която освен всичко друго е основана и на пола на повечето присъстващи – използваното нарицателно е на животно от женски пол.
На този фон, направи впечатление отговорът на част от присъстващите, които не подминаха думите на Борисов и го принудиха да признае грешката си. В същото време представителка на сайта “ПИК”, известен с подкрепата си за силните на деня и пренебрегването на етични правила и стандарти, се опита да омаловажи думите на премиера и да го защити. В последващ коментар Ива Николова написа, че Борисов “едва ли подозира колко е прав” и че веднага се намерили докачени заради “мисирките”.
Подобно отношение руши авторитета на професията журналист и винаги ще среща нашия отпор. В интерес на обществото е да има достойни и независими журналисти, а не хора със смачкано самочувствие, пригласящи на управляващите.
За смела журналистика е нужна както подкрепата на обществото, така и солидарност в гилдията. Тези дни видяхме пример за такава солидарност във Великобритания, където журналистите масово бойкотираха правителството, след като кабинетът на Борис Джонсън ограничи достъпа на критични медии. Позиция на АЕЖ Великобритания по случая.
Бихме искали и в България да виждаме толкова категоричен отговор всеки път, когато правата на журналистите бъдат нарушавани, тъй като това представлява и ограничаване на конституционното право на обществото да бъде информирано.
А за онези “питомни гълъби”, които нямат нищо против да бъдат квалифицирани с имена на животни, ще припомним една подходяща за случая Езопова басня:
Птицеловецът и дивите и питомните гълъби*
Един птицеловец разгънал мрежи, към които бил привързал питомни гълъби. После се отдръпнал и зачакал да види какво ще стане. Диви гълъби прелетели при тях и се заплели в примките. Дотичал ловецът и започнал да ги събира. Те започнали да обвиняват питомните гълъби, че макар да са от един род, не са ги предупредили за клопката. А питомните им отговорили:
— Та за нас е по-добре да се пазим от господарите, отколкото да се харесваме на роднините си.
*Езоп. Басни, Превод от старогръцки: Тодор Сарафов, Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.
