ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Опитвам се да бъда максимално обективен към появата на Уди Алън на някакви Московски Филмови Седмици (някои медии пишат, че било Московския филмов фестивал - не, не е).

Тези седмици са организирани от Москино, би трябвало да са "професионални срещи на хора от бизнеса". В случая си е чиста проба пропаганда - те се организират с цел демонстрация на "величието" на Руското кино, сега и преди.

Очаквах появата на Алън, с надежда, че ще разкритикува войната, Путлер или просто ще направи нещо остроумно. Някаква акция...

Уви. 

Неговата поява си беше чиста проба наливане на бензин в колата на фашисткия руски режим. 

Да оправдаем поведението му със "старческо оглупяване" би било наивно.

Всъщност Алън прави това, което Путлер прави с Русия - той я унищава, бавно и методично. И го прави само защото е обиден - на света, че се държи с него като с лилипут.

Алън прави същото с творчеството си - унищожава филмите си. Той имаше голяма фенска маса, които бяха готови да му простят всичко - и педофилските изцепки, и лошите му (но все така смешни и забавни) последни филми.

Очевидно, воден от обидата към родната му Америка, която в последните 15 г. го загърби и забрави, той реши да влезе в режим на самодеструкция.

Има право да го направи. 

Но за мен вече неговите филми не съществуват. И няма да ги гледам.

Може би след години, някой отново ще се възхищава на гения му.

Но винаги ще остава онзи горчив привкус на досег с мизантроп, който мрази света, себе си, филмите си и живота си.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.