ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Опитвам се да бъда максимално обективен към появата на Уди Алън на някакви Московски Филмови Седмици (някои медии пишат, че било Московския филмов фестивал - не, не е).

Тези седмици са организирани от Москино, би трябвало да са "професионални срещи на хора от бизнеса". В случая си е чиста проба пропаганда - те се организират с цел демонстрация на "величието" на Руското кино, сега и преди.

Очаквах появата на Алън, с надежда, че ще разкритикува войната, Путлер или просто ще направи нещо остроумно. Някаква акция...

Уви. 

Неговата поява си беше чиста проба наливане на бензин в колата на фашисткия руски режим. 

Да оправдаем поведението му със "старческо оглупяване" би било наивно.

Всъщност Алън прави това, което Путлер прави с Русия - той я унищава, бавно и методично. И го прави само защото е обиден - на света, че се държи с него като с лилипут.

Алън прави същото с творчеството си - унищожава филмите си. Той имаше голяма фенска маса, които бяха готови да му простят всичко - и педофилските изцепки, и лошите му (но все така смешни и забавни) последни филми.

Очевидно, воден от обидата към родната му Америка, която в последните 15 г. го загърби и забрави, той реши да влезе в режим на самодеструкция.

Има право да го направи. 

Но за мен вече неговите филми не съществуват. И няма да ги гледам.

Може би след години, някой отново ще се възхищава на гения му.

Но винаги ще остава онзи горчив привкус на досег с мизантроп, който мрази света, себе си, филмите си и живота си.

Изпратихме Дедал и неговия син Икар, но никой/

не се е върнал да ни каже за какво се бави.

Борис Христов, български поет, роден на 14 август преди 81 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера