nslatinski.org 

Имам приятел, който постоянно ми праща по вайбър линкове с разни статии. Ти трябва да ги четеш, казва. Обяснявах му, че не успявам даже своите статии да прочета, камо ли чужди; че съм адски зает; че не може на лекции да ми пиюка и писка телефонът, но той е упорит - когато можеш, тогава ще ги четеш, не може да не бъдеш информиран! И точка.

Ето, в момента дойде поредният линк - Кърваво писмо за парите на ББ и ГЕРБ, Богомил Бонев зове прокуратурата!

Всъщност, действително не чета това, което моят упорит и неумолим ми праща, най-много 1 от 10 текста. Нямам усещането, че има смисъл. Загубил съм вярата, че обществото ни ще се стресне, ще поиска да си върне достойнството.

Ако аз пиша разни работи, то е от непреборимо вътрешно желание да си кажа мнението. Все ми се струва, че утре, когато идното поколение реши да ни държи сметка:

  - как така допуснахме да живеем сред пошлост и лъжа;

 -  как така си мълчахме и не се съпротивлявахме;

-   как така ни яхнаха едни непочтени, корумпирани, некомпетентни и лошо възпитани хора;

-   как така си осквернихме демокрацията;

-   как така се влачим последни в Европа по свобода и първи по несигурност,

може пък да се поровят в пожълтелите страници на нашата история и да видят, че не всички са мълчали, не всички са се спотайвали, не всички са отпуснали ръце, не всички са ходили по гайдата на власт, която ни загуби десет златни години за България!

Предполагам, че е и от чувство за вина - макар и не в най-първите редици, аз също бях част от отбора, който загуби най-важния мач за България в началото на Прехода. И също допринесе да имаме това като власт, което имаме - нещо като нищо на света, безпрецедентно в Европа и дори на Балканите...

 След като ми е късно да емигрирам и съм прикован като мъничък Прометей за скалАта на нашето унило и безпътно ежедневие, нямам друг избор, освен да живея в тази България, която ми натрапва сивото и пасивно мнозинство от народа ни. Но никой не може да ми забрани да се срамувам от начина, по който ни управляват и от тези, които ни управляват. Никого не принуждавам да мисли като мен и да изпитва същото чувство на срам. И ако пиша, че изпитвам този огромен и болящ ме срам, то е за да дам сигнал, да дам знак на още някой у нас, който се срамува като мен - че не е сам, че вече сме двама... Поне двама.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.