Герболизец Храбър, "СЕГА"

Стане ли дума за Бойко Борисов, две мнения няма, а на това му се вика плурализъм.

Често бойковедите се опитват да ни внушат, че когато Бойко Борисов бил малък... Но борисововедите веднага им опонират, че Той никога не е бил малък, че де юре и де факто Бойко Борисов направо се е родил голям. Толкова голям, че умът ни не Го побира!

Те дори цитират признанието на Путин при срещата им, че Козма Прудков е имал предвид и Него (освен Путин, де!), заявявайки, че никой не може да обхване необхватното.

Е па това ако не е вечна дружба!

***

Съвсем се развихрят борисововедите в научния си подход. И са напълно единодушни, че ако беше жив патриархът на българската литература, стихът му щеше да звучи - „България цяла сега Вази гледа!“. И това Вази се отнася именно за Бойко Борисов. То е не само учтива форма, то е и множествено число. Защото самият Бойко Борисов е множествено число, което обаче не му пречи да е единствен!

И бойковедите са съгласни с това, защото... Абе, има ли смисъл да опонираш на някого, когато сте от един дол дренки?

А имайки предвид как Той решава глобалните проблеми, са на мнение, че стихът би трябвало да звучи „Планетата цяла сега Него гледа!“.

И всичко ще е точно.

***

Не му е лесно на Бойко Борисов, трябва да намери време за всичко, за да бъде то точно.

Има ли проблеми в здравеопазването, отива при докторите и им решава проблемите. Нали самият Той е доктор.

Има ли проблеми във футбола, отива при футболистите и им решава проблемите. Нали именно Той влезе в рекордите на "Гинес" като най-възрастния професионален футболист на планетата?

А как само ги съчетава двете неща! Скъса ли менискус по време на мач, сяда до страничната линия и си го зашива!

Да, друго си е да си доктор!

***

Винаги Той проявява разбиране. Няма да забравим сакралните Му слова: „И аз съм прост, и вие сте прости – за това се разбираме!“.

И както винаги когато изръси бисер, поглежда нагоре към Началника. А оттам обикновено се чува познатото и неподражаемо Татово: „Ха-ха-ха!“.

И ние разбираме, че е крайно време на Народното събрание да пише: „Простотията не си знае силата!“.

***

Да, Той ни носи всички на гърба си.

По широкия му асфалтиран гръб ний вървим, вървим, вървим нататък...

Е, знаем, че сме за никъде.

Обаче сме сигурни, че ще стигнем първи!

 – Ха-ха-ха! (Познай кой е!)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 79 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек