ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Хладнокръвно. Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други - не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник - единствените критерии са - хресва ми-не ми харесва, и колко струва на пазара. Дотук за художника Св. Русев. Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата.

Искам само да кажа, че не - той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш във "големия човек", да бъдеш "най-добрият" му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос.

Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си. Да, контролираше всичко - от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки "велики" художници за 5 цифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта "saatchiart.com".

Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки - само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето - кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството, и организацията Хемус. Системата беше заключена!

Но в момента когато загуби мощта си, през 87-а - 89-а, и когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами, че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън, освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.

Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу, и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия", стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им. Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на Оборище беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на Раковска. Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните, и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период...

Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им... и се затриха като художници. Други му теглеха една майна, и се затваряха в ателиетата си, кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да се изокаш на воля!). Но в изкуството е така - или си художник, или се продаваш...

Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години.

Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в академията (сп. плакат), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа, и я сложил първа. Така влязох в академията, и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.

Почивай в мир, Светлине!

Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов - то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не - има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте!

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Въздухът в чужбина не поражда у мен вдъхновение, защото съм руснак и няма нищо по-вредно за човека от това да живее в духовно изгнание.“

Сергей Прокофиев, руски пианист и композитор, роден на 23 април преди 133 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си