ДЕЯН КОПЧЕВ, В. "СЕГА"

След като стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, използвайки името на премиера Борисов, се сдобил с четири тона безплатен суджук и не знам колко си пастърма, както и филе "Елена" реших и аз да си пробвам късмета. В крайна сметка, казах си, с тоя депутат Живко имаме нещо много общо - и двамата никой не ни знае кои сме, пък Бойко всички го знаят. Затова взех един душ, сресах се и излязох навън да пожъна малко в името на премиера. 

Първо спрях пред някакво магазинче.

- Едно кафе - казах на продавачката аз, - и кифла с мармалад.

Продавачката кимна, пусна ми кафенце, подаде ми кифлата и каза:

- Три и петдесет.

Усмихнах се свойски, като на другар.

- Вижте, тия неща не са за мен, госпожо, за господин Борисов са.

Като чу името на премиера, жената застана толкова мирно, че дори Каракачанов би си глътнал шкембето.

- Помоли ме да му ги занеса за закуска, че имал много работа - продължих аз, - европредседателство, НДК, корупция, магистрали, да не ви разправям... само до проверки на магазинчета му е в момента! 

Продавачката се ококори, после се огледа, сякаш очакваше помощ от приятел.

- Знаете ли, не се притеснявайте - каза след малко тя, - вземете ги тия неща, за здравето на премиера. Ето и едни желирани бонбони, да поджвака.

Не обичам желирани бонбони, но ги взех, да не съм балама. Кимнах съзаклятнически на жената, един вид няма да я забравим, след което с бодра крачка си тръгнах. Изядох кифлата, изпих кафето, хвърлих бонбоните и се качих в тролея. На втората спирка се качи и контрольор. Нямах нито билет, нито карта, затова, когато стигна до мен, му прошепнах в ухото:

- Отивам на среща с господин Борисов - и го побутнах лекичко с лакът, - с тролея съм, защото съм инкогнито, пък ще обсъждаме важни общонационални теми, свързани с Изтока, Запада, Севера и Юга, сериозна работа, граници, бежанци, огради... Затова, нали, да не правим тука сцени, та после да се проверяваме кой какви глоби си е прибрал в джобчето, без да ги отчита и така нататък... 

Контрольорът се сепна. После се отдръпна на крачка от мен и ми козирува.

- Лек път желаем! 

Трябваше направо да му взема и някакви дребни пари, помислих си, но хайде, да не ставам прекалено нагъл, че виж с депутата Живко какво стана.

След няколко спирки слязох и реших, че ми се ходи на кино. Момичето на касата ми поиска дванайсет лева за билет, но аз не й се разсърдих, просто въздъхнах и казах:

- Госпожице, на мен изобщо не ми се гледа тоя филм, обаче господин Борисов, премиерът това, приятели сме с него... Та, той много държи да знае за какво иде реч в тоя филм, но тъй като е много зает с държавни дела, изпрати ме мене да го изгледам и да му го разкажа после... - след което посочих пуканките. - Пък и я колко хубави пуканки продавате тука... и какво е там това, чипс ли е, начос ли е...? В смисъл, жалко ще е да се затваряме сега за проверка на храните и да си губим времето и нервите за един билет...

Филмът беше тъп, но не се ядосах, поне си дремнах на хладно в киносалона, че в тия жеги не се трае! 

В края на деня реших, че ми се чете нещо, затова отидох до най-близката книжарница, избрах си няколко книги и на касата обясних, че не са за мен, а ще ги нося на господин Борисов, който е прекалено зает, за да си губи времето сам да си избира книгите. Мъжът на касата ме изгледа изпитателно, след което натисна паник бутона и дойдоха да ме арестуват - дори най-изпечените мошеници рано или късно се издават! 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.