ДЕЯН КОПЧЕВ, В. "СЕГА"
След като стана ясно, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов, използвайки името на премиера Борисов, се сдобил с четири тона безплатен суджук и не знам колко си пастърма, както и филе "Елена" реших и аз да си пробвам късмета. В крайна сметка, казах си, с тоя депутат Живко имаме нещо много общо - и двамата никой не ни знае кои сме, пък Бойко всички го знаят. Затова взех един душ, сресах се и излязох навън да пожъна малко в името на премиера.
Първо спрях пред някакво магазинче.
- Едно кафе - казах на продавачката аз, - и кифла с мармалад.
Продавачката кимна, пусна ми кафенце, подаде ми кифлата и каза:
- Три и петдесет.
Усмихнах се свойски, като на другар.
- Вижте, тия неща не са за мен, госпожо, за господин Борисов са.
Като чу името на премиера, жената застана толкова мирно, че дори Каракачанов би си глътнал шкембето.
- Помоли ме да му ги занеса за закуска, че имал много работа - продължих аз, - европредседателство, НДК, корупция, магистрали, да не ви разправям... само до проверки на магазинчета му е в момента!
Продавачката се ококори, после се огледа, сякаш очакваше помощ от приятел.
- Знаете ли, не се притеснявайте - каза след малко тя, - вземете ги тия неща, за здравето на премиера. Ето и едни желирани бонбони, да поджвака.
Не обичам желирани бонбони, но ги взех, да не съм балама. Кимнах съзаклятнически на жената, един вид няма да я забравим, след което с бодра крачка си тръгнах. Изядох кифлата, изпих кафето, хвърлих бонбоните и се качих в тролея. На втората спирка се качи и контрольор. Нямах нито билет, нито карта, затова, когато стигна до мен, му прошепнах в ухото:
- Отивам на среща с господин Борисов - и го побутнах лекичко с лакът, - с тролея съм, защото съм инкогнито, пък ще обсъждаме важни общонационални теми, свързани с Изтока, Запада, Севера и Юга, сериозна работа, граници, бежанци, огради... Затова, нали, да не правим тука сцени, та после да се проверяваме кой какви глоби си е прибрал в джобчето, без да ги отчита и така нататък...
Контрольорът се сепна. После се отдръпна на крачка от мен и ми козирува.
- Лек път желаем!
Трябваше направо да му взема и някакви дребни пари, помислих си, но хайде, да не ставам прекалено нагъл, че виж с депутата Живко какво стана.
След няколко спирки слязох и реших, че ми се ходи на кино. Момичето на касата ми поиска дванайсет лева за билет, но аз не й се разсърдих, просто въздъхнах и казах:
- Госпожице, на мен изобщо не ми се гледа тоя филм, обаче господин Борисов, премиерът това, приятели сме с него... Та, той много държи да знае за какво иде реч в тоя филм, но тъй като е много зает с държавни дела, изпрати ме мене да го изгледам и да му го разкажа после... - след което посочих пуканките. - Пък и я колко хубави пуканки продавате тука... и какво е там това, чипс ли е, начос ли е...? В смисъл, жалко ще е да се затваряме сега за проверка на храните и да си губим времето и нервите за един билет...
Филмът беше тъп, но не се ядосах, поне си дремнах на хладно в киносалона, че в тия жеги не се трае!
В края на деня реших, че ми се чете нещо, затова отидох до най-близката книжарница, избрах си няколко книги и на касата обясних, че не са за мен, а ще ги нося на господин Борисов, който е прекалено зает, за да си губи времето сам да си избира книгите. Мъжът на касата ме изгледа изпитателно, след което натисна паник бутона и дойдоха да ме арестуват - дори най-изпечените мошеници рано или късно се издават!
