Анимационният филм „Сляпата Вайша" на режисьора Теодор Ушев  е отличен с  втора награда на международния кинофестивал в Торонто. Това съобщи режисьорът в профила си във "Фейсбук".

„Накрая на фестивалната си кариера нашата "Вайша" получи може би най-важната си награда. За пръв път Асоциацията на акредитираните в Холивуд журналисти (същата, която раздава наградите "Златен Глобус") реши да награди двата най-добри филма от селекцията Top Ten на фестивала в Торонто. "Вайша" получи втора награда. Наградата е още по-ценна, защото е получена в конкуренция с игрални и документални филми", пише режисьорът.

От съобщението му се разбира, че получената стипендия ще бъде инвестирана директно в следващия му филм. Тази година Ушев беше номиниран за "Оскар" за анимацията си "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на Георги Господинов. През юни стана ясно, че Националният филмов център ще финансира негов проект, също свързан с България – филма "Пумпал" по едноименния роман на Владислав Тодоров.

 

„Мнозина са наричани актьори, но малцина са актьори.”

Фей Дънауей, американска актриса, родена на 14 януари преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…