"С голяма тъга съобщаваме, че Бояна Ушева ни напусна на 17 юли след продължително боледуване. Бояна беше любяща майка, съпруга, дъщеря, сестра. Бивш журналист и политически активист, безкомпромисен борец за справедливост и критик на несправедливостите. Откровена и праведна жена, тя никога не направи компромис с принципите и вярата си в един по-справедлив свят. През последните години тя намери покой и хармония в изкуството, живописа, дизайна и възстановяването на антики.

Почивай в мир, Бояна. Ще ни липсваш, Бачи!

Oт семейството"

Това написа в профила си във фейсбук Теодор Ушев, брат на починалата. 

В последните години от живота си журналистката работеше в ателието си "Бояна арт".

Поклонението ще се извърши в ритуалната зала на Централния гробищен парк в  Кюстендил на 19 юли, вторник, от 12 ч, съобщи режисьорът аниматор днес.

Редакцията изказва съболезнования на семейството на Бояна Ушева.

 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си