ЛЮБОМИР АЛЕМАНОВ, "Фейсбук"

Борисов даде пресконференция. Т.е. направи изявление. 10% от времето отдели на задържането на заподозрян, който с голяма вероятност е извършителят. И 90% от времето отдели да се кара, че някакви хора очерняли държавата, като му оказвали натиск.

За да съм мил и конструктивен, ето някои неща, които Борисов можеше да направи, вместо да се кара на пресконференцията си:

1. Да има малко приличие пред смъртта на една жена. Даже и да мисли, че други са нямали.

2. Да не злорадства по такъв повод. Нечовешко е. Като историята с кучето и пържолката.

3. Да си даде сметка колко други престъпления са неразкрити.

4. Да се научи, че разкриване на престъпления не е геройство, с което да се хвали, а част от служебната характеристика на всяко едно правителство.

5. Да се замисли защо нивото на доверие в институциите е толкова ниско.

6. Да се замисли защо даже международните му приятели искрено се притесниха.

7. Да си даде сметка, че България е на 111-о място по медийна свобода.

8. Да направи поне една реформа в някой социален сектор, особено в полиция, места за задържане, съдилища и т.н.

9. Да се извини за провала на комуникацията около Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

10. Да докладва има ли поне една приета промяна в законов или подзаконов акт, която да подпомага намаляването на насилието над жени.

11. Да поиска функционален анализ от министъра на правосъдието защо престъпници с много осъдителни присъди се разхождат по улиците и защо не е въведен кумулативен фактор.

12. Да види колко изнасилвачи имат само условни присъди и да поиска анализ защо е така.

13. Да премахне лудостта за "маловажното престъпление", която възпитава цели поколения престъпници.

14. Да даде анализ колко са арестувани и наказани за сексуални контакти с малолетни и дали е прекъсната „изконната традиция“ да се продават за булки деца на по 12-13 години.

15. Да даде отчет за подготовката на полицаите, защо работят в ужасни битови условия, защо все повече хора отказват да съобщават официално за престъпления, защо има много случаи на отказ да се работи по престъпления, особено свързани с насилие над жени.

16. Да разбере, че уплашените хора имат право на реакции. Работа на управляващите е с действия да успокояват тези реакции. А не да се карат.

17. Да излезе и по същия начин да даде отчет всички други случаи със загинали хора, когато остават почернени семейства, но няма наказани виновни.

18. Да разбере, че обществено доверие не се постига с каране от трибуната на Министерски съвет. А с непрекъснати систематични действия на всички институции.

19. Да проумее, че едно разкрито престъпление е добре, но не е повод за гордост. Защото всеки от нас може да извади по десет случая на неразкрити или неглижирани престъпления.

20. Да разбере, че не трябва да надзирава всяко престъпление. А да осигури независими работещи институции, които сами да правят това.

21. Да спре да олицетворява България със себе си или с някои администратори. Позиция срещу мудна работа на един държавен орган или ръководството му не е позиция срещу страната.

И основното. Да разбере, че е слуга на народа. И е там, за да служи на хората и да брани техния живот, достойнство, собственост, права и всичко останало. С цената на непрекъснат натиск и контрол. Не помня някой да го е карал насила да става премиер. Да се оправя сега. А ако не му харесва, спокойно може да си тръгне. Пак. Но не и да се кара, че някой го ръчка да си върши работата. Априлският пленум отмина.

Поздравления на полицията за добре свършената работа. Иска ми се всеки път да е така, не само когато има международен натиск.

Съболезнования на близките на Виктория.

И да, държавата не е той. Държавата трябва да е общата ни съвкупност от индивиди, административни органи и спазване на закона и процедурите.

Хубав ден!

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден