НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  А сега какво – ние, професорите, доцентите, асистентите ще продължаваме ли да разказваме теорията на борбата с корупцията, ще анализираме ли обилно и обстойно нормативната уредба и архитектурата на системата за противодействие на това огромно зло?

  Докато в същото време първите борци с корупцията (според техните постове и позиции) ще са нейният авангард?

  Докато няма никаква, дори елементарна политическа воля за борба с корупцията.

  Докато корупционерите даже не смятат корупционерството си за корупция и наричат себе си почтени хора.

  Докато когато им говорят за техните корупционни дела, те казват цинично, че не искат да падат на подобно битово ниво.

  Докато студентите ни питат защо е все по-голяма ножицата между теорията на борбата с корупцията и практиката на тази борба?

Нееее, тук не можем да се измъкваме с баналната шега, че на теория между теория и практика разлика няма, но на практика има.

Най-добре е изобщо да спрем с тези лекции! Няма смисъл, само се излагаме като ги четем. Защото като не назоваваме нещата и корупционерите с истинските имена, ние се превръщаме в лицемери и подлеци, в манипулатори и страхливци, в демагози и лъжци.

Студентите виждат и знаят всичко. Те понякога дори не задават въпросите, чиито отговори ние спестяваме в лекциите си. Те знаят, че царят е гол. Всички знаем, че той е гол. Но си траем.

Не напразно в приказката едно дете извиква, че е царят е гол. Защото само то с неподправената си искреност и младенческа наивност казва истината. Останалите се правят на утрепани, мълчат си, защото е здравословно и защото няма пък те да оправят света, я…

А голият цар на корупцията даже не се свени, че му се виждат срамотиите. Дори все по-брутално ни ги демонстрира, гордее се с тях, опипва си ги самодоволно и смята, че у нас така е било, така е и така ще бъде… Понеже е случил на народ.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…