НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org
А сега какво – ние, професорите, доцентите, асистентите ще продължаваме ли да разказваме теорията на борбата с корупцията, ще анализираме ли обилно и обстойно нормативната уредба и архитектурата на системата за противодействие на това огромно зло?
Докато в същото време първите борци с корупцията (според техните постове и позиции) ще са нейният авангард?
Докато няма никаква, дори елементарна политическа воля за борба с корупцията.
Докато корупционерите даже не смятат корупционерството си за корупция и наричат себе си почтени хора.
Докато когато им говорят за техните корупционни дела, те казват цинично, че не искат да падат на подобно битово ниво.
Докато студентите ни питат защо е все по-голяма ножицата между теорията на борбата с корупцията и практиката на тази борба?
Нееее, тук не можем да се измъкваме с баналната шега, че на теория между теория и практика разлика няма, но на практика има.
Най-добре е изобщо да спрем с тези лекции! Няма смисъл, само се излагаме като ги четем. Защото като не назоваваме нещата и корупционерите с истинските имена, ние се превръщаме в лицемери и подлеци, в манипулатори и страхливци, в демагози и лъжци.
Студентите виждат и знаят всичко. Те понякога дори не задават въпросите, чиито отговори ние спестяваме в лекциите си. Те знаят, че царят е гол. Всички знаем, че той е гол. Но си траем.
Не напразно в приказката едно дете извиква, че е царят е гол. Защото само то с неподправената си искреност и младенческа наивност казва истината. Останалите се правят на утрепани, мълчат си, защото е здравословно и защото няма пък те да оправят света, я…
А голият цар на корупцията даже не се свени, че му се виждат срамотиите. Дори все по-брутално ни ги демонстрира, гордее се с тях, опипва си ги самодоволно и смята, че у нас така е било, така е и така ще бъде… Понеже е случил на народ.
