ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Миналата година не са били раздадени 26 милиона лева за игрално кино. Заради "боричкания" между кинаджиите. Фактически, 21-а година е била нулева за киното ни.

Тази година, заради "жалби" на неуспели проекти, въпреки двете сесии на НФЦ, също ще бъде нулева за българското кино.

Това означава по-малко работа за хиляди професионалисти, осветители, гримьори, художници, оператори, актьори, хора, свързани с киното в България. Кинаджии, безумни професионалисти, които вместо да работят по български филми, работят за треторазредни off Hollywood продължения и spin offs. По-малко зрители. 

Вместо това десетки кадърни актьори, са принудени да работят в потресаващо евтини и зле направени тв сериали.

Киното е занаят - ако не го упражняваш ежедневно, губиш тренинг. Енергията за създаване на качествено българско кино вече е похабена.

А нищожните грантове за създаване на филми (1/4 от сумите, които се дават в останалите пост-соц страни), ще бъдат изядени от инфлацията.

Наистина, по-добре да се отреже изцяло държавното финансиране на киното, за да се спре тази агония. Поне за 20 години. Така само тези, които наистина горят в професията си, ще останат.

Както вече няколко пъти споменах - в българското кино атмосферата е токсична.

Никакъв смисъл нямат и комисиите за определяне на български предложения за "Оскар" - защото в българското кино в последните 20 години няма нито един филм, който да има и най-малък шанс да влезе дори в късия списък. Не заради филмите - заради факта, че продуцентите и ПР стратезите хал-хабер си нямат как да направят добра кампания за филмите си.

Защото дори минималните средства за промотиране и разпространение на филмите се крадат. 

Десетки кадърни режисьори бяха отказани да работят. Вместо това десетки "гъвкави" комбинатори, без капка талант, правят филм след филм. Които пробутват като "родна стока". Те си и остават родна стока - единствените прожекции на бг филми в чужбина са в забутани малки залички, пред носталгични български експати, които в екзалтация биха дошли да гледат каквато и да е бг халтура - независимо дали става дума за театрална комедийка с два стола и две мечки, филм с подчертано българска тематика, или просто концерт на чалга звезда на плейбек, пред опънат трибагреник.

В българското кино едни кланове се борят с други кланове за запазване на едно пост-комунистическо статукво, в което няма значение колко фестивали, награди, успехи, зрители (не само в наше село, а по света) един филм е постигнал. 

В тези кланове единственият закон, който цари е: колко пари могат да откраднат, колко вили и къщи могат да си построят по морето.

Тези хора са раково образувание за киното ни.

И те водят българското кино само към едно: Exitus Letalis

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 94 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...