ТАТЯНА КРИСТИ, американски журналист

Г-н премиер, нека да си поговорим по повод Вашето държане с медиите. Тъй като аз не съм представител на нито една медия в България и съм американски журналист (учил журналистика в САЩ, работил за американски медии и бил собственик на такава в САЩ) няма как да ме обвините, че някой ми дава „опорни точки“ в България.

Нека да Ви кажа едно нещо, за да Ви предпазя от бъдещи грешки, докато все още сте някакъв фактор в българската политика: Медиите в демократичните общества са отделна власт – те не служат на никого, а когато прокарват някакви конкретни идеи – леви, десни, либерални, консервативни, религиозни, и т.н. – те официално го обявяват в „предмета си на дейност“ така че всички да знаят кой стои зад тях, кой е собственикът и откъде идва финансирането им. Това официално се афишира пред публиката.

Може би никой от Вашите пиари или съветници не ви е казал, че държането ви с журналистите е отвратително, но приемете от мен един безплатен съвет – НИКОЙ политик в западна демократична държава не би си позволил да се държи с журналисти както вие си позволявате! А ако би посмял, би бил принуден веднага да си подаде оставката.

Медиите не са там, за да Ви е комфортно! (освен, разбира се, придворните, които ползвате за лични гримьори). Но нека да не говорим за тях. Говорим за малкото качествени журналисти в България, които въпреки всички пречки, се опитват да държат сметка на политици и на Вас включително. Това им е работа! Те не са Ви клакьори, те не са там, за да ви е приятно. Напротив! Те са там, за да Ви изпотяват и за да ви държат сметка. Те са посредникът между гражданите и Вас – политическата класа—която години наред показва много слаби резултати по държавност, върховенство на закона и защита на изконните демократични ценности.

Вашата роля не е да нравоучителствате какви въпроси да Ви се задават, Вашата роля не е да им се карате. Вие имате само два избора – първи - да им отговорите и втори - да не им отговорите на въпросите – с всички произтичащи от това последствия. Не е Ваша работа да им се бъркате в работата! Нито е Ваша работа да им казвате какво трябва да Ви питат.

С широко отворени очи и зяпнала уста Ви слушах речитатива в село Ябланово към журналиста задал въпрос за Изборния кодекс и искам да Ви уверя, че възрастта на кметовете в региона или асфалтираните пътища до село Ябланово нямат абсолютно НИКАКВО значение за бъдещето на нацията на фона на недемократичните закони, които се приемат в парламента, зад които заставате и Вие и Вашата партия.

Изборният закон в България е най-горещата новина в страната в момента. Той е и във фокуса на международната преса. От това как е направен, зависи дали в България ще има честни избори и дали на всички граждани ще им бъдат гарантирани конституционните им права. Въпросът на журналиста към Вас беше повече от резонен. А държането Ви с пресата беше скандално, достойно само за политици от едни Задунайски губерни (и тук не говоря за Румъния).

Дали Ви харесват медиите или не, Вие сте длъжен да се съобразявате с тях, защото Вие, както и всички останали политици в България, сте просто един временен наемен работник. Нито повече нито по-малко. Избийте си от главата всякакви мании за величие, за недосегаемост, за привилигированост или специалност. Вие сте временен служител на народа. И може да бъдете сигурен, че ако продължавате с арогантното си поведение спрямо журналистите, ще дойде момент, в който те ще почнат да напускат демонстративно пресконференции и интервюта с Вас и това моментално ще лъсне в световните медии и после ще се чудите какви опорни точки да измисляте пред евро-атлантическите си партньори.

И запомнете, светът не се върти около Вас, а се върти около суверена, чието продължително присъствие на жълтите павета през последните години съвсем не е случайно.

 

Източник: offnews.bg

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, роден на 22 март преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...