ТАТЯНА КРИСТИ, американски журналист

Г-н премиер, нека да си поговорим по повод Вашето държане с медиите. Тъй като аз не съм представител на нито една медия в България и съм американски журналист (учил журналистика в САЩ, работил за американски медии и бил собственик на такава в САЩ) няма как да ме обвините, че някой ми дава „опорни точки“ в България.

Нека да Ви кажа едно нещо, за да Ви предпазя от бъдещи грешки, докато все още сте някакъв фактор в българската политика: Медиите в демократичните общества са отделна власт – те не служат на никого, а когато прокарват някакви конкретни идеи – леви, десни, либерални, консервативни, религиозни, и т.н. – те официално го обявяват в „предмета си на дейност“ така че всички да знаят кой стои зад тях, кой е собственикът и откъде идва финансирането им. Това официално се афишира пред публиката.

Може би никой от Вашите пиари или съветници не ви е казал, че държането ви с журналистите е отвратително, но приемете от мен един безплатен съвет – НИКОЙ политик в западна демократична държава не би си позволил да се държи с журналисти както вие си позволявате! А ако би посмял, би бил принуден веднага да си подаде оставката.

Медиите не са там, за да Ви е комфортно! (освен, разбира се, придворните, които ползвате за лични гримьори). Но нека да не говорим за тях. Говорим за малкото качествени журналисти в България, които въпреки всички пречки, се опитват да държат сметка на политици и на Вас включително. Това им е работа! Те не са Ви клакьори, те не са там, за да ви е приятно. Напротив! Те са там, за да Ви изпотяват и за да ви държат сметка. Те са посредникът между гражданите и Вас – политическата класа—която години наред показва много слаби резултати по държавност, върховенство на закона и защита на изконните демократични ценности.

Вашата роля не е да нравоучителствате какви въпроси да Ви се задават, Вашата роля не е да им се карате. Вие имате само два избора – първи - да им отговорите и втори - да не им отговорите на въпросите – с всички произтичащи от това последствия. Не е Ваша работа да им се бъркате в работата! Нито е Ваша работа да им казвате какво трябва да Ви питат.

С широко отворени очи и зяпнала уста Ви слушах речитатива в село Ябланово към журналиста задал въпрос за Изборния кодекс и искам да Ви уверя, че възрастта на кметовете в региона или асфалтираните пътища до село Ябланово нямат абсолютно НИКАКВО значение за бъдещето на нацията на фона на недемократичните закони, които се приемат в парламента, зад които заставате и Вие и Вашата партия.

Изборният закон в България е най-горещата новина в страната в момента. Той е и във фокуса на международната преса. От това как е направен, зависи дали в България ще има честни избори и дали на всички граждани ще им бъдат гарантирани конституционните им права. Въпросът на журналиста към Вас беше повече от резонен. А държането Ви с пресата беше скандално, достойно само за политици от едни Задунайски губерни (и тук не говоря за Румъния).

Дали Ви харесват медиите или не, Вие сте длъжен да се съобразявате с тях, защото Вие, както и всички останали политици в България, сте просто един временен наемен работник. Нито повече нито по-малко. Избийте си от главата всякакви мании за величие, за недосегаемост, за привилигированост или специалност. Вие сте временен служител на народа. И може да бъдете сигурен, че ако продължавате с арогантното си поведение спрямо журналистите, ще дойде момент, в който те ще почнат да напускат демонстративно пресконференции и интервюта с Вас и това моментално ще лъсне в световните медии и после ще се чудите какви опорни точки да измисляте пред евро-атлантическите си партньори.

И запомнете, светът не се върти около Вас, а се върти около суверена, чието продължително присъствие на жълтите павета през последните години съвсем не е случайно.

 

Източник: offnews.bg

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...